Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 22
Как, след като бил ранен от една дама, сър Ланселот се върнал при отшелника, и за други неща
— Простете ми, любезни сър — рекла дамата, — аз съм благородна дама и често идвам на лов в тази гора. Бог ми е свидетел, че не ви видях. Целех се по една ялова кошута край извора, ала ръката ми изневери.
— Уви — рекъл сър Ланселот, — голямо зло ми сторихте.
И тъй, дамата си отишла, а сър Ланселот измъкнал както могъл стрелата, ала върхът останал в бедрото му. Сетне с голямо усилие поел назад към дома на отшелника, а кръвта течала от раната му. И когато отшелникът и сър Лавейн видели, че сър Ланселот е ранен, наскърбили се и люто се разгневили, ала сър Ланселот не им казал как и от кого бил ранен. После с голяма мъка отшелникът извадил върха на стрелата от бедрото на сър Ланселот и много кръв изтекла, а раната била твърде дълбока и на лошо място, та сър Ланселот не можел да се държи на седлото.
— О, милостиви Иисусе Христе — рекъл сър Ланселот, — аз съм най-нещастният човек на света, понеже винаги когато най-много желая да заслужа чест и почит, случва ми се някаква беда. Ала ако такава е волята и милостта божия, никой смъртен не ще ми попречи да бъда на турнира за Сретение Господне, пък каквото Бог отсъди.
И отшелникът сторил всичко възможно, за да излекува сър Ланселот. И когато дошъл денят на турнира, сър Ланселот намислил и той, и сър Лавейн, и конете им да бъдат предрешени като сарацини. И тъй, поели те на път и не след дълго стигнали на полето край Уестминстър.
И там кралят на Северен Уелс довел сто рицари, и кралят на Нортъмбърланд довел сто храбри рицари, и крал Агуизанс Ирландски довел сто храбри рицари, готови за бой, и сър Галахалт Високородния принц довел сто храбри рицари, и Краля със стоте рицари довел същия брой и всички те били изпитани в много битки.
После дошли воините от дружината на крал Артур: кралят на шотландците със сто рицари, крал Уриенс от Гор със сто рицари и крал Хоуел Бретански със сто рицари, и Чаленс Кларански със сто рицари. А крал Артур дошъл с двеста рицари и повечето били рицари на Кръглата маса, все изпитани и благородни мъже. После под сенника се настанили стари рицари, а с тях и кралицата, за да отсъдят кой се сражава най-добре.