Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как сър Тристан пристигнал на острова, за да се срещне в двубой със сър Мархаус

И тъй, накратко, когато сър Тристан пристигнал на острова, погледнал към отсрещния бряг и видял шест кораба, закотвени близо до брега, а в сянката на корабите стоял на брега благородният рицар сър Мархаус от Ирландия. Тогава сър Тристан заповядал на слугата си Гувернал да свали коня му на брега и да приготви цялото му въоръжение за бой.

И когато всичко това било сторено, Тристан яхнал коня и както стоял добре натъкмен на седлото с щит на рамо, попитал Гувернал:

— Къде е рицарят, с когото ще се бия?

— Сър — рекъл Гувернал, — не го ли виждате? Мислех, че сте го видели. Ей го там, седи на кон в сянката на корабите с копие в ръка и щит на рамо.

— Вярно — рекъл благородният рицар сър Тристан. — Сега го виждам добре.

Сетне заповядал на слугата си Гувернал да се върне на кораба.

— И предай моите почитания на вуйчо ми, крал Марк, и го помоли, ако бъда убит в този двубой, да погребе тялото ми както намери за добре. А що се отнася до мен, нека знае, че никога няма да се предам от малодушие и ако бъда убит, а не избягам, не са изгубили данъка заради мен. Ако ли пък избягам или се предам като страхливец, кажи на вуйчо ми да не ме погребва по християнски. И заклевам те, ако ти е мил животът — рекъл сър Тристан на Гувернал, — не се приближавай до този остров, додето не видиш, че съм победен или убит, или додето аз не сразя онзи рицар.

И те се разделили, плачейки горко.