Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 33

Как сър Ламорак се сражавал с трийсет рицари и как сър Тристан по желание на крал Марк убил коня му

И тъй, опънали кралят и кралицата шатрите си край една река в гората и всеки ден ходели на лов и уреждали турнири, защото с тях имало трийсет рицари, готови винаги да влязат в двубой с онези, които се случило да минат оттам. И ето че веднъж дошли сър Ламорак Уелски и сър Дриант. И сър Дриант се сражавал славно, ала най-подир бил повален. Тогава сър Ламорак предложил също да си премери силите в двубой с тях. И като излязъл насреща им, проявил такава храброст, че повалил и трийсетте рицари, а някои наранил тежко.

— Чудя се кой е този рицар, дето върши такива бойни подвизи — рекъл крал Марк.

— Сър — рекъл сър Тристан, — познавам го добре, защото се слави като един от най-благородните рицари на света, а името му е сър Ламорак Уелски.

— Голям позор ще бъде да си иде оттук, без някой от вас да се срази по-смело с него — рекъл кралят.

— Сър — рекъл сър Тристан, — струва ми се, че не е достойно за един благородник да го призове в битка тъкмо сега, защото той извърши повече храбри дела, отколкото кой и да е обикновен рицар и поради това, струва ми се, би било голям позор и престъпление да го предизвикаме отново, понеже и той, и конят му са изтощени. И знайте, че днешните му бойни подвизи, ако ги преценим по справедливост, са достойни и за самия сър Ланселот от Езерото.

— Може и така да е — рекъл крал Марк, — ала настоявам, ако почитате мен и моята кралица, Хубавата Изолда, да се въоръжите и да се биете със сър Ламорак Уелски.

— Сър — отвърнал сър Тристан, — заповядвате ми да извърша нещо противно на рицарската чест. Мисля, че ще успея да го поваля, макар това да не е кой знае какъв подвиг, защото и конят ми, и аз сме бодри, а нито за него, нито за коня му може да се каже същото. И трябва да знаете, че той ще сметне това като твърде недостойна постъпка, понеже никой храбър воин не ще се възползва от тежкото положение на противника си. Ала тъй като не желая да предизвикам недоволството ви, ще сторя каквото ми заповядвате и ще се подчиня на волята ви.

И тъй, сър Тристан сложил доспехите си, яхнал коня и препуснал напред, а сър Ламорак се хвърлил с цялата си мощ насреща му и дали от силата на собствения му удар или от копието на сър Тристан, ала конят на сър Ламорак рухнал наземи, макар сам той да се задържал на седлото. И тозчас с най-голяма бързина скочил рицарят от седлото, изправил се на крака, вдигнал щит и изтеглил меча си. И тогава рекъл на сър Тристан:

— Слез, рицарю, ако имаш смелост!

— Не — отвърнал сър Тристан, — не желая да продължавам повече тази битка, защото и без туй сторих твърде много за свое безчестие и за ваша чест.

— Колкото за това — отвърнал сър Ламорак, — не очаквай да ти благодаря. И тъй като ме победи в бой на кои, моля те и настоявам, ако си сър Тристан, да се сражаваш с мен и пешком.

— Не съм съгласен — отвърнал сър Тристан. — А името ми наистина е сър Тристан Лионски и добре ми е известно, че вие сте сър Ламорак Уелски. А това, което сторих, стана против волята ми, тъй като ми бе наложено. Ала знайте, че този път не ще направя както искате и няма да продължа повече този двубой с вас, понеже се срамувам от това, което извърших днес.

— Колкото за срама — рекъл сър Ламорак, — той ще легне върху теб и ако искаш, го понеси, ала макар синът на една кобила[1] да се огъна пред теб, синът на една кралица не ще се огъне. И затова, ако наистина си такъв рицар, за какъвто те смятат хората, призовавам те, слез от коня и се бий с мен.

— Сър Ламорак — отвърнал сър Тристан, — виждам колко е храбро сърцето ви и знам причините, които ви тласкат към тези думи. Признавам, и аз самият много бих се огорчил, ако някой рицар, който не е участвал в бой, повали уморен рицар, защото няма ни рицар, ни кон, дето могат да издържат безкрайно и винаги да побеждават. И затуй ще сложа край на двубоя с вас, понеже се срамувам от стореното.

— Колкото за това — рекъл сър Ламорак, — не ще ти остана длъжник, когато му дойде времето.

Бележки

[1] … синът на една кобила… — Тази формула се явява и другаде в книгата на Малори и носи отпечатък на старата епическа поезия както с приповдигнатия си тон, така и с матриархалното определение „син на кобила“, „син на кралица“.