Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 41

Как сър Ламорак убил сър Фрол и за рицарския двубой с брат му сър Белианс

Случило се, че след два-три дни сър Ламорак намерил край един извор заспал рицар, а дамата му седяла до него и будувала. И ето че тъкмо тогава дошъл сър Гауейн, грабнал дамата и я метнал на коня зад оръженосеца си. Препуснал в миг сър Ламорак подир сър Гауейн и викнал:

— Сър Гауейн, обърни се.

— Какво искаш от мен? — рекъл сър Гауейн. — Аз съм племенник на крал Артур.

— Сър — отвърнал той, — поради тази причина готов съм да ви пощадя, ала дамата трябва да остане при мен или ще се сражаваме.

Тогава сър Гауейн се извърнал и препуснал с копие в ръка към рицаря, чиято била дамата, ала рицарят с чудна сила повалил сър Гауейн и си взел дамата. Видял всичко това сър Ламорак и си рекъл: „Ако не отмъстя за своя другар, той ще ме опозори пред двора на крал Артур.“

И тогава сър Ламорак се обърнал и предизвикал рицаря на двубой.

— Сър — отвърнал онзи, — готов съм.

И те връхлетели с все сила един срещу друг и сър Ламорак пронизал рицаря през гърдите и той паднал мъртъв наземи.

Тогава дамата отишла при брата на този рицар, който се казвал Белианс Горделиви и живеел наблизо, и му разказала, че брат му е убит.

— Горко ми — рекъл той. — Ала ще си отмъстя.

И тозчас яхнал коня си, въоръжил се и скоро настигнал сър Ламорак и му рекъл:

— Обърни се и остави тази дама! Нова игра ще играем сега двамата с теб, понеже ти уби брат ми сър Фрол, който беше много по-храбър рицар от теб.

— Може и така да е — отвърнал сър Ламорак, — ала днес в боя аз излязох по-храбър.

И те препуснали един срещу друг и се повалили взаимно от конете, вдигнали щитове, изтеглили мечове и цели два часа се били настървено като опитни и благородни рицари. И тогава сър Белианс го помолил да му каже името си.

— Сър — отвърнал той, — името ми е сър Ламорак Уелски.

— Ах — рекъл сър Белианс, — ти си човекът, когото ненавиждам най-много на света, тъй като, за да спася живота ти, погубих собствените си синове, а сега ти уби брат ми сър Фрол. Не, не мога да се помиря с теб. Затуй брани се, понеже трябва да умреш. Друг изход няма.

— Горко ми — рекъл сър Ламорак. — Добре ви познавам, тъй като направихте толкоз много за мен.

И с тези думи сър Ламорак коленичил и го помолил за милост.

— Стани — рекъл сър Белианс, — инак ще те убия, както си коленичил.

— Няма нужда да ме убивате — отвърнал сър Ламорак, — тъй като аз ще се предам, ала не от страх пред вас и пред силата ви, а понеже вашата добрина не ми позволява да се бия с вас. Затова ви моля, в Името на Бога и за честта на рицарството, простете ми злините, що съм ви сторил.

— Горко ти — рекъл Белианс. — Стани или ще те убия без всякаква милост.

И тъй, двамата отново захванали борбата и си нанесли много рани, та цялата земя под тях се обляла с кръв. Най-подир Белианс отстъпил и приседнал на едно хълмче, защото бил изгубил толкова кръв, че едва стоял на крака. Тогава сър Ламорак метнал щита си на гръб и го попитал как се чувства.

— Добре — отвърнал сър Белианс.

— Ах, сър, ще бъда милосърден в този труден за вас час.

— Ех, рицарю сър Ламорак — рекъл сър Белианс, — глупец си ти, понеже, ако аз бях на твое място, щях да те убия. Ала твоето благородство е тъй голямо, че трябва да забравя лошите си помисли спрямо теб.

И тогава сър Ламорак коленичил и най-напред развързал неговия наличник, а после и своя и двамата се целунали със сълзи на очи. Сетне сър Ламорак завел сър Белианс в един близък манастир и не се отделил от него, додето сър Белианс не оздравял. Подир туй те се заклели, че нивга веч няма да се сражават един срещу друг.

И така, сър Ламорак си тръгнал и отишъл в двора на крал Артур.

Сега ще оставим сър Ламорак и сър Тристан. И оттук започва историята на Криводрешко.