Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 13
Как сър Ланселот се качил на кораба, дето лежала мъртвата сестра на сър Персивал, и как срещнал сина си сър Галахад
Сетне историята разказва, че когато Ланселот стигнал до река Мортез, както вече чухте[1], той едва се избавил от голяма опасност. И тогава легнал на земята и като се предал на милостта божия, заспал. И щом заспал, присънило му се, че чува глас да казва:
— Ланселот, стани, вземи доспехите си и се качи на първия кораб, който видиш.
И когато чул тези думи, той се сепнал и видял наоколо си ярко сияние. Тогава вдигнал ръка и се прекръстил, а сетне сложил доспехите си и се отправил на път.
И случило се, че стигнал един бряг и там видял кораб без платна и весла.
И щом стъпил на кораба, усетил най-сладкия аромат, който бил вдъхвал, и почувствал, че се е изпълнило всичко, що някога е помислил и възжелал. Тогава рекъл:
— Преблаги Отче Иисусе Христе, не знам каква е тази благодат, дето ме осени, защото тя надминава всички земни наслади, които съм изпитвал.
И тъй, преизпълнен с радост, легнал върху дъските на кораба и спал до сутринта. И като се събудил, видял богато ложе и на него мъртва благородна дама, а тя била сестрата на сър Персивал. Приближил се до нея Ланселот и тогава видял в дясната й ръка свитък, прочел го и от него узнал всички онези приключения, които вече научихте, а също и от кой род била тя. И прекарал сър Ланселот при тази благородна девица месец и повече. И ако запитате от какво живял, ще ви кажем, че онзи, що хранил с манна чедата Израилеви в пустинята, хранил така и него. Защото всяка сутрин, след като си казвал молитвата, в милостта си Светият Дух го осенявал със своята благодат.
И случило се, че една вечер слязъл на брега да се разходи, тъй като му дотегнало да стои все на кораба. Тогава се ослушал и чул конски тропот. И скоро видял да се приближава към него ездач и му се сторило, че е рицар, та го пуснал да отмине. А ездачът спрял пред кораба, снел седлото и сбруята на коня, оставил ги на брега и се качил на кораба.
Тогава Ланселот отишъл при него и рекъл:
— Добре сте дошли.
А рицарят отвърнал на поздрава му и го запитал:
— Как ви е името? Кажете ми, защото сърцето ме тегли към вас.
— Ще ви открия — рекъл той, — името ми е Ланселот от Езерото.
— Сър, добре съм ви срещнал, тъй като на вас дължа живота си на този свят.
— Ах — рекъл Ланселот, — нима сте Галахад?
— Наистина, аз съм — рекъл той.
Тогава коленичил и поискал благословията му, а сетне свалил шлема си и го целунал. И тъй се възрадвали двамата един на друг, че никакви думи не могат да предадат радостта им, и много нежни слова си разменили, както подобава между баща и син, ала тук не е нужно да ги повтаряме. И разказали си те всички приключения и чудеса, що преживели през време на дългите си странствания, след като напуснали Артуровия двор.
И щом Галахад видял мъртвата дама на ложето, начаса я познал, възхвалил я и рекъл, че била най-непорочната девица, която е живяла на света, и е твърде жалко, дето тъй е намерила смъртта си. Ала когато Ланселот научил как Галахад се сдобил с чудния меч, кой го бил направил и всички други чудеса, които вече чухте, помолил сина си да му го покаже и той изпълнил волята му. Тогава Ланселот целунал дръжката, обковката и ножницата.
— Истина ви казвам — рекъл Ланселот, — никога до днес не съм чувал за такива велики подвизи и за такива дивни чудеса.
И тъй, Ланселот и Галахад останали на този кораб половин година и ден и нощ славели Бога според силите си. И често се случвало да стигнат на някой остров, далеч от смъртните люде, дето обитавали само диви зверове, и там срещнали безчет чудни и опасни приключения и всичките с чест довели докрай. Ала тъй като тези приключения били с диви зверове, а не в името на Светия граал, историята не разказва за тях, защото твърде дълго би било да се опишат всички подвизи, що извършили.