Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 62

Препис на писмото, в което кралят молел да бъде отмъстено за смъртта му, и как сър Паломид се сражавал за това право

„Предайте моите почитания на крал Артур и на всички негови странстващи рицари и ги помолете, тъй като аз, крал Херманс, владетелят на Червения град, съм коварно и предателски убит от двама мои собствени рицари, отгледани и издигнати от самия мен, да дойде някой достоен рицар и да отмъсти за смъртта ми, понеже винаги съм бил предан на крал Артур, доколкото е било по силите ми. И на онзи, който заради мен изложи живота си срещу тези двама коварни рицари, аз, крал Херманс, владетел на Червения град, дарявам всичките земи и богатства, притежавани от мен, додето съм бил жив.“

— Това писмо — рекъл Ебел — написах по заповед на господаря си и после той получи последно причастие и като умираше, неведнъж ми заръча, преди да изстине, да сложа това писмо в ръката му. И заръча ми още да изпратя кораба по реката Хъмбър и да заповядам на моряците да не спират, додето не стигнат до кралството Логрис, дето по туй време ще се съберат всички благородни рицари. „Ще се намери там достоен рицар, който да се смили над мен и да отмъсти за смъртта ми, защото никой крал и владетел не е бил убит по-коварно и по-предателски.“ Такава бе жалбата на крал Херманс. И сега — продължил сър Ебел, — като знаете всичко за предателството спрямо нашия господар, за Бога, смилете се над него и отмъстете достойно за смъртта му и тогава ще владеете всичките му земи. Защото добре знаем, че ако убиете тези двама предатели, Червеният град и всички в него ще ви признаят за свой господар.

— Истината ви казвам — рекъл сър Паломид, — сърцето ми се къса, като слушам тази, печална история. И да си призная, аз вече съм виждал това писмо, за което говорите, и един от най-славните рицари на света ми го прочете. По негово нареждане идвам тук да отмъстя за смъртта на вашия крал. Затуй не се бавете повече, а ми кажете къде мога да намеря онези предатели, тъй като не ще се успокоя, додето не се сражавам с тях.

— Сър — рекъл сър Ебел, — качете се тогава пак на кораба и той ще ви заведе на Прекрасния остров край Червения град, а ние тук ще се молим за вас и ще чакаме завръщането ви, защото този замък ще бъде ваш, ако излезете с чест от двубоя. Знайте, че нашият крал Херманс построи този замък от любов към онези двама предатели и ние го отбраняваме с твърда ръка, ала сме в голяма опасност.

— Чуйте съвета ми — рекъл сър Паломид, — каквото и да се случи с мен, пазете този замък. Защото, ако за зла чест аз падна сразен, сигурен съм, че един от най-славните рицари в света ще дойде да отмъсти за смъртта ми и той ще бъде сър Тристан Лионски или пък сър Ланселот от Езерото.

После сър Паломид си тръгнал от замъка. И като наближил града, от един кораб слязъл и поел насреща му снажен рицар в здрави доспехи, с щит на рамо и ръка върху меча. Приближил се той до сър Паломид и рекъл:

— Благородни рицарю, защо сте дошли тук? Оставете на мен този подвиг, тъй като преди вас съм се врекъл да премеря сили в него и не ще ви го отстъпя.

— Благородни рицарю — рекъл Паломид, — може да сте се врекли да извършите този подвиг, ала едва ли някой рицар е сторил туй преди мен, тъй като аз пръв взех писмото от ръката на мъртвия крал. И затова още тогава се заклех да отмъстя за смъртта му и ще го сторя, защото инак ще се посрамя.

— Тъй да бъде — рекъл рицарят, — ала знайте, че желая да се сражавам с вас и който от двама ни срази другия, той ще отмъсти за злодеянието.

— Съгласен съм — рекъл сър Паломид.

И тъй, те вдигнали щитове, изтеглили мечове и си разменили безчет тежки удари, както подобава на могъщи мъже. И така се сражавали двамата повече от час, ала най-подир Паломид се оказал по-силен и по-издръжлив и нанесъл на рицаря такъв удар, че той паднал на колене. Тогава онзи рицар викнал и рекъл:

— Благородни рицарю, възпри ръката си!

И тозчас сър Паломид отпуснал меча, а онзи рекъл:

— Знай, рицарю, че си по-достоен да извършиш този подвиг, затуй те моля, в името на рицарската ти чест, да ми откриеш как се казваш.

— Сър, името ми е Паломид и съм рицар на крал Артур и неговата Кръгла маса, а тук дойдох, за да отмъстя за смъртта на убития крал.