Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Как Галахад се сдобил с щит и какво се случвало с онези, които дръзвали да вземат същия този щит

Галахад както и преди яздел без щит и така изминали четири дни, без да срещне приключения. И след вечерня на четвъртия ден стигнали до един белокаменен манастир и там го посрещнали с голяма почит, завели го в една килия и свалили доспехите му. И видял Галахад там двама рицари на Кръглата маса, единият бил сър Багдемагус, а другият — сър Юуейн.

И като го съгледали, те отишли при него, поздравили го с радост и отишли заедно на вечерня.

— Благородни рицари — рекъл Галахад, — какво ви доведе тук?

— Сър — отвърнали те, — говори се, че в този манастир има един щит и който го сложи на рамо, преди да изминат и три дни, постига го беда и гибел или за цял живот бива осакатен.

— Ала, сър — рекъл крал Багдемагус, — знайте, че утре ще опитам да извърша този подвиг.

— С божия помощ — рекъл Галахад.

— Сър — рекъл Багдемагус, — ако аз не успея да намеря сполука в това приключение с щита, изпитайте вие силите си в него, тъй като съм сигурен, че ще успеете.

— Сър — рекъл Галахад, — ще го сторя на драго сърце, тъй като нямам щит.

И тъй, на сутринта те станали и изслушали литургията. После Багдемагус попитал къде е чудният щит. И тозчас един монах го завел зад олтара, дето висял щитът — бял като сняг с червен кръст по средата.

— Благородни рицари — рекъл монахът, — този щит може да носи на рамото си само най-достойният рицар на света, затуй, съветвам ви, рицари, размислете добре.

— Тъй е — рекъл Багдемагус, — ала макар да знам, че не съм най-славният рицар на света, ще изпитам сполуката си.

И с тези думи изнесъл щита от църквата, а сетне казал на Галахад:

— Ако обичате, сър, чакайте тук, додето научите какво е станало с мен.

— Ще ви чакам — рекъл Галахад.

Тогава крал Багдемагус взел със себе си верен оръженосец, който да извести на сър Галахад какво е станало. И като яздили две мили, стигнали пред една отшелническа обител сред китна долина и видели да излиза оттам рицар в бели доспехи с кон в бяла сбруя. И втурнал се той насреща им с все сила със затъкнато копие, а крал Багдемагус насочил напред копието си и като се срещнали, строшил го о белия рицар. Ала онзи му нанесъл толкоз мощен удар, че пронизал бронята и го наранил в дясното рамо, тъй като щитът не го покривал, та го повалил от коня. И тозчас скочил рицарят от седлото, взел му белия щит и рекъл:

— Рицарю, твърде неразумно си постъпил, защото този щит може да носи само онзи, що няма равен на себе си в света.

Сетне отишъл при оръженосеца на Багдемагус и рекъл:

— Занеси този щит на славния рицар сър Галахад, когото оставихте в манастира, и му предай моя поклон.

— Сър — рекъл оръженосецът, — как ви е името?

— Не питай за името ми — рекъл рицарят, — защото нито ти, нито кой да е друг смъртен ще го узнае.

— Моля ви, любезни господарю — рекъл оръженосецът, — открийте ми в името Христово защо онзи, който носи щита, го постига беда?

— Щом ме заклеваш тъй — рекъл рицарят, — знай, че този щит принадлежи на сър Галахад и никому другиму.

Сетне оръженосецът отишъл при Багдемагус и го запитал тежко ли е ранен.

— Твърде тежко — рекъл той — и едва ли ще избягна смъртта.

Тогава оръженосецът довел коня му и с голяма мъка го пренесъл обратно в манастира. И там внимателно го свалил от седлото, а сетне махнали доспехите му, положили го на постелята и прегледали раните му. И както се разказва в книгата, той лежал дълго и едва оживял.