Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 9
Как Галахад се сдобил с щит и какво се случвало с онези, които дръзвали да вземат същия този щит
Галахад както и преди яздел без щит и така изминали четири дни, без да срещне приключения. И след вечерня на четвъртия ден стигнали до един белокаменен манастир и там го посрещнали с голяма почит, завели го в една килия и свалили доспехите му. И видял Галахад там двама рицари на Кръглата маса, единият бил сър Багдемагус, а другият — сър Юуейн.
И като го съгледали, те отишли при него, поздравили го с радост и отишли заедно на вечерня.
— Благородни рицари — рекъл Галахад, — какво ви доведе тук?
— Сър — отвърнали те, — говори се, че в този манастир има един щит и който го сложи на рамо, преди да изминат и три дни, постига го беда и гибел или за цял живот бива осакатен.
— Ала, сър — рекъл крал Багдемагус, — знайте, че утре ще опитам да извърша този подвиг.
— С божия помощ — рекъл Галахад.
— Сър — рекъл Багдемагус, — ако аз не успея да намеря сполука в това приключение с щита, изпитайте вие силите си в него, тъй като съм сигурен, че ще успеете.
— Сър — рекъл Галахад, — ще го сторя на драго сърце, тъй като нямам щит.
И тъй, на сутринта те станали и изслушали литургията. После Багдемагус попитал къде е чудният щит. И тозчас един монах го завел зад олтара, дето висял щитът — бял като сняг с червен кръст по средата.
— Благородни рицари — рекъл монахът, — този щит може да носи на рамото си само най-достойният рицар на света, затуй, съветвам ви, рицари, размислете добре.
— Тъй е — рекъл Багдемагус, — ала макар да знам, че не съм най-славният рицар на света, ще изпитам сполуката си.
И с тези думи изнесъл щита от църквата, а сетне казал на Галахад:
— Ако обичате, сър, чакайте тук, додето научите какво е станало с мен.
— Ще ви чакам — рекъл Галахад.
Тогава крал Багдемагус взел със себе си верен оръженосец, който да извести на сър Галахад какво е станало. И като яздили две мили, стигнали пред една отшелническа обител сред китна долина и видели да излиза оттам рицар в бели доспехи с кон в бяла сбруя. И втурнал се той насреща им с все сила със затъкнато копие, а крал Багдемагус насочил напред копието си и като се срещнали, строшил го о белия рицар. Ала онзи му нанесъл толкоз мощен удар, че пронизал бронята и го наранил в дясното рамо, тъй като щитът не го покривал, та го повалил от коня. И тозчас скочил рицарят от седлото, взел му белия щит и рекъл:
— Рицарю, твърде неразумно си постъпил, защото този щит може да носи само онзи, що няма равен на себе си в света.
Сетне отишъл при оръженосеца на Багдемагус и рекъл:
— Занеси този щит на славния рицар сър Галахад, когото оставихте в манастира, и му предай моя поклон.
— Сър — рекъл оръженосецът, — как ви е името?
— Не питай за името ми — рекъл рицарят, — защото нито ти, нито кой да е друг смъртен ще го узнае.
— Моля ви, любезни господарю — рекъл оръженосецът, — открийте ми в името Христово защо онзи, който носи щита, го постига беда?
— Щом ме заклеваш тъй — рекъл рицарят, — знай, че този щит принадлежи на сър Галахад и никому другиму.
Сетне оръженосецът отишъл при Багдемагус и го запитал тежко ли е ранен.
— Твърде тежко — рекъл той — и едва ли ще избягна смъртта.
Тогава оръженосецът довел коня му и с голяма мъка го пренесъл обратно в манастира. И там внимателно го свалил от седлото, а сетне махнали доспехите му, положили го на постелята и прегледали раните му. И както се разказва в книгата, той лежал дълго и едва оживял.