Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Как благодарение на сър Борс дамата си възвърнала владенията и как той си тръгнал, а също и как срещнал сър Лионел, вързан и шибан с тръни, и за една девица, която водели към позор

После сър Борс отишъл при всички онези, що власт вали над земи, които по право принадлежали на дамата, и им казал, че ще ги погуби, ако не служат на законната господарка на тези земи. И много от тях се заклели във васалска вярност, а тез, що не пожелали да го сторят, били прогонени от земите им.

Така тази млада дама си възвърнала владенията чрез чудната храброст на сър Борс де Ганис. И когато във всички тамошни земи се възцарил мир, сър Борс се простил с дамата и си тръгнал, а тя от сърце му благодарила и искала да го възнагради богато, ала той отказал.

И тъй, яздил той целия този ден, а вечерта намерил подслон при една дама, която добре го познавала и твърде му се зарадвала.

А на сутринта, щом се зазорило, сър Борс отново поел на път, та към пладне навлязъл в гъста гора и там му се случило чудно приключение. Срещнал той на един кръстопът двама рицари, които водели брат му сър Лионел съвсем гол върху кон, с ръце, вързани пред гърдите му. И тези рицари държали в ръце тръни и го шибали с тях тъй жестоко, че кръв се стичала от стотина рани по тялото му, ала той не проронвал ни дума, защото като мъж със смело сърце понасял всичко, сякаш не изпитвал никаква болка.

Тозчас сър Борс се приготвил да се притече на помощ на брат си, ала като се огледал, видял от другата страна да се приближава един рицар, който водел красива дама и се канел да я скрие в най-гъстата част на гората, за да не я намерят онези, що го преследвали. А тя, без да губи надежда, извикала с висок глас:

— Света Дево, помогни на своята слугиня!

Тогава забелязала сър Борс и щом се доближила до него, разбрала, че е рицар на Кръглата маса, от когото може да очаква помощ, и го замолила тъй:

— В името на Господа, комуто служиш, в името на рицарската си чест и в името на благородния крал Артур, който навярно те е посветил в рицарство, помогни ми и не позволявай да бъда опозорена от този рицар.

Като чул тези думи, Борс дълбоко се опечалил и не знаел как да постъпи. „Защото — рекъл си той, — ако оставя брат си в беда, той ще бъде убит, а аз за нищо на света не желая да се случи това. Ако пък не помогна на девицата, тя ще бъде навеки опозорена и ще загуби девствеността си, която никога не ще може да си възвърне.“

Тогава вдигнал очи към небето и рекъл през сълзи:

— Преблаги Господи Иисусе Христе, чийто слуга съм, съхрани брат ми Лионел и дано онези рицари не го убият, а аз от любов към теб и Дева Мария ще помогна на тази девица.