Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

За раждането на крал Артур и за неговото отглеждане

И тъй, кралица Игрейн от ден на ден наедрявала. А когато изминала една година, веднъж, както лежал до съпругата си, крал Утер я запитал, в името на верността, която му дължала, чие е детето в утробата й. И тя дълбоко се смутила какво да отговори.

— Не се плашете — рекъл кралят. — Кажете ми истината и аз още повече ще ви обичам, заклевам се в живота си.

— Сър — рекла тя, — ще ви кажа истината. Същата нощ, когато моят съпруг умря, точно в часа на неговата смърт, както научих от рицарите му, дойде в моята крепост Тинтагил един мъж, който по говор и лице приличаше досущ на съпруга ми, и го придружаваха двама души с образите на неговите рицари Брастиас и Джорданс. И аз го приех в ложето си, както бе редно да сторя с мъжа си, и същата нощ, кълна се пред Бога, това дете бе заченато в мен.

— Вярно е това, което казвате — рекъл кралят. — Самият аз ви посетих в този образ и затова не се плашете, тъй като аз съм баща на детето ви.

И после й разказал как е станало всичко по съвета на Мерлин. И кралицата много се възрадвала, като разбрала кой е баща на детето й.

Не след дълго Мерлин дошъл при краля и рекъл:

— Сър, трябва да се погрижите за отглеждането на детето си.

— Да бъде както искаш — отвърнал кралят.

— Слушайте тогава — рекъл Мерлин. — Познавам един ваш васал в тукашните земи, мъж извънредно честен и предан. Той ще отгледа вашето дете — името му е сър Ектор и е човек с големи владения в много части на Англия и Уелс. Изпратете да повикат този сър Ектор да се яви пред вас и говорете с него. И вие му наредете, в името на уважението му към вас, да даде на друга жена да отглежда собственото му дете, а неговата съпруга да отгледа вашето. И когато детето се роди, заповядайте да ми го донесат при ей онази тайна врата още преди да е кръстено.

И както заръчал Мерлин, тъй и станало. И като дошъл, сър Ектор обещал на краля да отгледа детето според волята му. И тогава кралят възнаградил богато сър Ектор. А когато кралицата родила, кралят заповядал на двама рицари и две дами да вземат детето, увито в златоткано платно, и рекъл:

— Дайте го на бедняка, когото ще намерите при страничния изход на крепостта.

И тъй, детето било предадено на Мерлин, а той го отнесъл на сър Ектор. Сетне накарал един свят човек да го кръсти и го нарекъл Артур[1]. И съпругата на сър Ектор го откърмила на собствената си гръд.

Бележки

[1] Името Артур според някои изследователи е заимствано от римското родово име Арториус, което можел да носи и келтски вожд. Твърде правдоподобно обаче е друго тълкуване, което го свързва с келтската дума „arthu“ — „врана“. Върховното келтско божество се отъждествявало с враната, както например Зевс — с орела. А има и келтско поверие, според което след смъртта си Артур се превърнал във врана.