Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Как сър Динадан разказал на сър Паломид за двубоя между сър Ланселот и сър Тристан

Сега да се върнем при сър Паломид и да разкажем как сър Динадан, доколкото могъл, го утешил в голямата му скръб.

— Кой сте вие, рицарю? — запитал сър Паломид.

— Сър, аз съм странстващ рицар като вас и отдавна ви търся, за да видя щита ви.

— Ето щита ми — рекъл сър Паломид — и ако желаете нещо от мен, с него ще се браня.

— Не — отговорил сър Динадан, — не искам да ви призовавам на бой, а съм дошъл с най-почтени намерения.

— Стига да пожелаете, знайте, че не ще ви карам да чакате дълго.

— Сър — рекъл сър Динадан, — накъде сте тръгнали?

— Кълна се в живота си — отвърнал сър Паломид, — не знам. Вървя, накъдето ме поведе съдбата.

— А не сте ли чували нещо за сър Тристан, не сте ли го виждали?

— Бог ми е свидетел, чувал съм за сър Тристан, а и съм го виждал. И макар да не го обичам много, за моя беда сър Тристан ме спаси от смърт. Тогава, преди да се разделим, по взаимно съгласие определихме ден, в който да се сражаваме при надгробния камък, що Мерлин издигна край Камелот. Ала за зла участ — рекъл сър Паломид, — случи се, че не можах да ида там в уречения ден и това твърде ме измъчва. Все пак имам сериозно извинение, тъй като бях пленник на един лорд с мнозина други рицари и сър Тристан ще разбере, че не съм нарушил обещанието си от страх или уплаха.

И сър Паломид казал на сър Динадан на кой ден точно трябвало да се сражават.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Динадан, — на същия този ден сър Ланселот и сър Тристан се срещнаха при надгробния камък. И там се започна най-славният двубой между рицари, какъвто светът е виждал, защото се сражаваха повече от два часа. И в тази битка двамата проляха толкоз кръв, че всички се чудеха как са останали живи. Най-подир, по взаимно съгласие, те се заклеха във вечно приятелство и братство. И никой там не можа да каже кой от двамата е удържал победа. А сега сър Тристан е въздигнат за рицар на Кръглата маса и седи на мястото на благородния рицар Мархаус.

— Кълна се в живота си, че сър Тристан е по-могъщ от сър Ланселот и по-издръжлив — рекъл сър Паломид.

— Опитвали ли сте си силите срещу двамата? — запитал сър Динадан.

— Добре ми е известно как се сражава сър Тристан, ала доколкото знам, със сър Ланселот не съм влизал в двубой — отговорил сър Паломид. — Спомням си само, че при извора, дето сър Ланселот лежеше заспал, той с едно копие повали и сър Тристан, и мен самия, ала тогава те не се познаха един друг.

— Любезни рицарю — рекъл сър Динадан, — колкото за сър Ланселот и сър Тристан, да не говорим повече за тях, защото и за по-слабия от двама им мъчно ще се намери днес рицар, равен нему по сила.

— Тъй е — рекъл сър Паломид, — и да пази Бог, ала ако трябва да се бия с по-добрия от тях, със същата готовност ще се срещна с него, както бих се срещнал с вас.

— Сър, моля ви да ми кажете името си и аз на драго сърце ще ви заведа в Камелот. А там ще можете да спечелите воинска слава на големия турнир, понеже на него ще присъстват кралица Гуиневир и Хубавата Изолда от Корнуол.

— Трябва да знаете, благородни рицарю, че само от любов към Хубавата Изолда ще ида там, ала не желая да се сражавам с рицарите от двора на крал Артур.

— Сър — рекъл сър Динадан, — ще тръгна с вас и ще ви служа честно, ала първо ми кажете името си.

— Сър, ще ви открия, че името ми е сър Паломид, брат на славния и благороден рицар Сафер. А сър Сегуарид и аз сме сарацини по рождение и от бащина страна, и от майчина.

— Сър — рекъл сър Динадан, — много ви благодаря, че ми казахте името си. Радвам се, че ми се доверихте, и ви обещавам и се заклевам — няма да ви сторя никакво зло по своя собствена воля, а винаги ще ви подкрепям и ще ви помагам с всичките си сили. Обещавам ви и не се съмнявайте в това. И знайте, че ще спечелите голяма слава в двора на крал Артур и ще бъдете добре дошли там.

Сетне сложили шлемове, взели щитове, качили се на конете и поели по широкия друм към Камелот. И скоро съгледали един замък, красив и богат, и тъй украсен, че нямало втори като него в кралството.