Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 9

За скръбта и жалбите на крал Артур поради смъртта на племенниците му и на други храбри рицари, и за кралицата, неговата съпруга

Сега ще се върнем при крал Артур. Когато узнал как и по какъв начин кралицата била избавена от кладата, и като чул за смъртта на благородните си рицари, особено за смъртта на сър Гахерис и сър Гарет, кралят изгубил свяст от скръб. А щом дошъл на себе си, рекъл:

— Горко ми, че нося тази корона на главата си! Загубих навеки най-славното рицарско братство, що някога е събирал един християнски крал. Уви, погинаха храбрите ми рицари — за два дни изгубих четирийсет рицари и благородната дружина на сър Ланселот и рода му, тъй като никога вече честта ми не ще ми позволи да ги призова при себе си. Уви, защо започна тази разпра! А сега, скъпи другари — продължил кралят, — повелявам ви никой да не казва на сър Гауейн за смъртта на двамата му братя, защото съм сигурен, че ако сър Гауейн узнае за смъртта на сър Гарет, ще обезумее от скръб. Милостиви Иисусе Христе, защо сър Ланселот е убил сър Гарет и сър Гахерис? Смея да твърдя, че сър Гарет обичаше сър Ланселот повече от всеки друг на света.

— Истина е — рекли някои рицари, — ала те бяха убити в суматохата, когато сър Ланселот се втурна сред най-лютия бой. И тъй като не носеха доспехи, той ги повали, без да разбере кого поваля, и така погинаха те за зла чест.

— Тяхната смърт — рекъл Артур — ще стане причина за най-безпощадната война, която светът е виждал до днес, тъй като съм сигурен, че узнае ли сър Гауейн за смъртта на сър Гарет, не ще ме остави на мира, додето не унищожа целия род на сър Ланселот и него самия, ако той самият не унищожи мен. И затова трябва да знаете — рекъл кралят, — че сърцето ми никога не е изпитвало такава мъка, както сега, и че много повече скърбя за загубата на моите славни рицари, отколкото за любезната си кралица. Защото кралица лесно ще намеря, ала такива храбри рицари никога вече не ще събера в двора си. Смея да кажа, че никой християнски крал не е имал такова славно рицарско братство. Уви и горко ми, че сър Ланселот и аз започнахме тази вражда. Ах, Агравейн, Агравейн, дано Бог помилва душата ти, защото злобата, която ти и брат ти сър Мордред таяхте към сър Ланселот, е причина за всичката ни скръб.

И додето редял тези жалби, кралят ту плачел, ту губел свяст.

Тогава един рицар отишъл при сър Гауейн и му казал, че сър Ланселот е отвел кралицата и почти двайсет и четирима рицари били убити.

— О, Иисусе Христе, съхрани братята ми! — рекъл сър Гауейн. — Уверен бях, че сър Ланселот ще избави кралицата или ще загине в бой за нея, защото истината е, че той нямаше да е достоен мъж, ако не беше я спасил в този ден, тъй като тя заради него трябваше да изгори на кладата. Той е постъпил както повелява рицарската чест и смея да твърдя, аз също бих постъпил тъй, ако бях на негово място. Ала къде са братята ми? — рекъл сър Гауейн. — Чудно ми е, че нищо не съм чул за тях.

— Истина ви казвам — рекъл същият рицар, — сър Гарет и сър Гахерис са убити.

— Боже опази! — викнал сър Гауейн. — Целият свят да ми дават, не бих пожелал да ги видя убити, особено добрия ми брат Гарет.

— Сър — рекъл рицарят, — убит е, за наша голяма скръб.

— Кой го уби? — запитал сър Гауейн.

— Сър — отвърнал рицарят, — Ланселот уби и двамата.

— Не мога да повярвам — рекъл сър Гауейн, — че той е убил брат ми сър Гарет. Защото, уверен съм, брат ми Гарет го обичаше повече, отколкото обичаше мен самия и всичките си братя, дори повече от краля. И мисля, че ако сър Ланселот би пожелал брат ми сър Гарет да се присъедини към него срещу краля и рицарите му, той би отишъл начаса. Затуй никога не ще повярвам, че сър Ланселот е убил брат ми.

— Сър — рекъл рицарят, — говори се, че той го е убил.