Томас Малори
Смъртта на Артур (339)

Глава 12

Как сър Персивал тайно се отделил от брат си и как освободил един рицар, окован във вериги, и за други неща

И когато сторили всичко това, те обиколили много земи и навсякъде питали и разпитвали за сър Ланселот, ала не могли да узнаят нищо за него. Най-подир стигнали в един замък на име Кардикан и там сър Персивал и сър Агловал се подслонили. Ала щом наближило полунощ, сър Персивал отишъл тайно при оръженосеца на Агловал и му рекъл.

— Стани и се приготви за път, защото двамата с теб тайно ще излезем с конете си оттук.

— Сър — рекъл оръженосецът, — на драго сърце ще дойда с вас, дето и да пожелаете, ала ако разбере господарят ми, вашият брат, ще ме убие.

— Колкото до това, не се грижи, защото аз ще те закрилям.

И тъй, сър Персивал яздил докъм пладне и най-подир стигнал до един каменен мост. И там намерил един рицар, окован с верига около кръста за един каменен стълб.

— О, любезни рицарю — рекъл окованият рицар, — моля те, освободи ме от оковите.

— Кой си ти, рицарю — рекъл сър Персивал, — и защо си окован така?

— Сър, ще ви разкажа: аз съм рицар на Кръглата маса и името ми е сър Персид. Случи се да мина оттук в странстванията си и пренощувах в онзи замък край моста. А там живее една твърде коварна дама и понеже ми предложи да й стана възлюбен, а аз отказах, тя накара хората си да се нахвърлят отгоре ми, преди да успея да взема оръжие. И тъй, доведоха ме окован тук и знам, че ще умра, ако някой достоен мъж не счупи веригите ми.

— Успокой се и не скърби — рекъл сър Персивал, — и тъй като си рицар на Кръглата маса като мен самия, надявам се е помощта божия да разчупя оковите ти.

И с тези думи сър Персивал изтеглил меча си и го стоварил върху веригата с такава сила, че я разчупил на две, а острието му пробило ризницата на сър Персид и леко го наранило.

— О, Иисусе Христе — рекъл сър Персид, — не съм виждал до днес никой да нанася такъв мощен удар и ако не беше веригата, той щеше да ме погуби.

Ала тозчас сър Персид видял да препуска откъм замъка с най-голяма бързина един рицар и рекъл:

— Пазете се, сър, защото идва насам мъж, който иска да се бие с вас.

— Нека дойде! — рекъл сър Персивал.

И тогава двамата се срещнали в средата на моста и сър Персивал му нанесъл такъв мощен удар, че повалил онзи рицар от коня и го преметнал през моста, та ако не било се случило отдолу да минава малка лодка, рицарят щял да се удави.

Тогава сър Персивал взел коня на рицаря и накарал сър Персид да го яхне. Сетне те отишли в замъка и заръчали да кажат на господарката му да освободи слугите на сър Персид, ако ли не, той щял да убие всички, що се намирали там. И тя се уплашила и предала слугите. Тогава сър Персивал съгледал една дама, която стояла на кулата на замъка.

— О, господарко — рекъл сър Персивал, — що за навик и обичай е това да убивате всеки храбър рицар, който не пожелае да ви стане възлюбен? Кълна се, че е позорно една дама да постъпва така, и ако нямах други важни дела, щях да ви накарам да се откажете от този зъл обичай.

И тъй, сър Персивал придружил сър Персид до собствения му замък и той отлично го нагостил и подслонил тази нощ.

И на сутринта, след като сър Персивал изслушал утринната литургия и закусил, заръчал на сър Персид да иде при крал Артур и му рекъл:

— И разкажи на краля как сме се срещнали. А на брат ми сър Агловал кажи как съм те избавил и му речи да не ме търси, защото съм тръгнал да открия сър Ланселот от Езерото, и колкото да разпитва за мен, не ще ме намери. И кажи му още, че няма да се върна нито при него, нито в двора, додето не открия сър Ланселот. Кажи също на сър Кей Сенешала и на сър Мордред, че с божията помощ ще се прославя като тях двамата, защото никога не ще забравя подигравките и шегите, които те изсипваха върху ми в деня, когато бях посветен в рицарство. Кажи им също, че няма да се явя в този двор, додето хората не започнат да ме възхваляват повече, отколкото някога са възхвалявали тях двамата.

И тъй, сър Персид се разделил със сър Персивал, отишъл в двора на крал Артур и там разказал всичко. И когато сър Агловал чул думите му, рекъл:

— Недостойно постъпи брат ми, като ме остави.