Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 34

Как двамата открили любовта си пред крал Артур и какви приготовления направили за сватбата им

И между всички дами тя била призната за най-красива и несравнима. Когато сър Гарет я зърнал, двамата си разменили безчет мили погледи и мили думи, та драго било да ги гледа човек.

Сетне отишъл при тях крал Артур и много други крале с него, а също и кралица Гуиневир и кралицата на Оркни. И запитал кралят племенника си сър Гарет дали желае тази дама за своя любима, или ще я вземе за съпруга.

— Господарю, трябва да знаете, че я обичам повече от всички други дами на света.

— А вие, любезна Лионес — рекъл крал Артур, — какво ще кажете?

— Най-благородни кралю — рекла лейди Лионес, — трябва да знаете, че моят господар сър Гарет ми е тъй мил, че го желая за съпруг повече от всеки друг християнски крал или принц. И ако не мога да се омъжа за него, вричам се, че друг няма да взема, защото, господарю Артур, той е първата ми любов и ще бъде последната. И ако му позволите да избира по своя воля и желание, смея да мисля, че ще предпочете мен.

— Истина е — рекъл сър Гарет — и ако не мога да взема за съпруга вас, никоя друга девица или благородна дама не ще се радва на любовта ми.

— Виж ти — рекъл кралят, — такава ли била работата, племеннико? Знай, че по-скоро бих се отказал от короната си, нежели да стана причина за раздялата на сърцата ви. И знай също, че колкото и силна да е любовта ви, аз желая да я увелича, а не да я помрачавам, затова ще имате моята любов и закрила и ще сторя за вас всичко, което е в моя власт.

Същото казала и майката на сър Гарет. И определили тогаз деня на сватбата и по съвета на краля решили тя да стане на следващия Архангеловден в Кинкенадон край морето, тъй като тамошният край бил богат. И това било оповестено из цялото кралство. И призовал сър Гарет всички рицари, които победил в битки, и дамите, които избавил, да дойдат в деня на сватбата му в Кинкенадон на морския бряг.

И тогаз лейди Лионес и девицата Линет се стегнали за път, за да се върнат в замъка с брат си сър Грингамор. И дала тя на сър Гарет хубав, скъп пръстен и той на свой ред й дал друг, а крал Артур й подарил златна гривна. И тъй, тя си тръгнала.

Господи, колко се радвал сър Ланселот на сър Гарет и сър Гарет на него, защото нямало на света втори рицар, когото да обича тъй много, както сър Ланселот, та все гледал да бъде около него. И причината била тази, че след като сър Гарет разбрал що за човек е сър Гауейн, започнал да го отбягва, защото виждал, че е отмъстителен по нрав и когато мрази някого, готов е да си отмъсти дори с убийство, а това никак не допадало на сър Гарет.