Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 34
Как двамата открили любовта си пред крал Артур и какви приготовления направили за сватбата им
И между всички дами тя била призната за най-красива и несравнима. Когато сър Гарет я зърнал, двамата си разменили безчет мили погледи и мили думи, та драго било да ги гледа човек.
Сетне отишъл при тях крал Артур и много други крале с него, а също и кралица Гуиневир и кралицата на Оркни. И запитал кралят племенника си сър Гарет дали желае тази дама за своя любима, или ще я вземе за съпруга.
— Господарю, трябва да знаете, че я обичам повече от всички други дами на света.
— А вие, любезна Лионес — рекъл крал Артур, — какво ще кажете?
— Най-благородни кралю — рекла лейди Лионес, — трябва да знаете, че моят господар сър Гарет ми е тъй мил, че го желая за съпруг повече от всеки друг християнски крал или принц. И ако не мога да се омъжа за него, вричам се, че друг няма да взема, защото, господарю Артур, той е първата ми любов и ще бъде последната. И ако му позволите да избира по своя воля и желание, смея да мисля, че ще предпочете мен.
— Истина е — рекъл сър Гарет — и ако не мога да взема за съпруга вас, никоя друга девица или благородна дама не ще се радва на любовта ми.
— Виж ти — рекъл кралят, — такава ли била работата, племеннико? Знай, че по-скоро бих се отказал от короната си, нежели да стана причина за раздялата на сърцата ви. И знай също, че колкото и силна да е любовта ви, аз желая да я увелича, а не да я помрачавам, затова ще имате моята любов и закрила и ще сторя за вас всичко, което е в моя власт.
Същото казала и майката на сър Гарет. И определили тогаз деня на сватбата и по съвета на краля решили тя да стане на следващия Архангеловден в Кинкенадон край морето, тъй като тамошният край бил богат. И това било оповестено из цялото кралство. И призовал сър Гарет всички рицари, които победил в битки, и дамите, които избавил, да дойдат в деня на сватбата му в Кинкенадон на морския бряг.
И тогаз лейди Лионес и девицата Линет се стегнали за път, за да се върнат в замъка с брат си сър Грингамор. И дала тя на сър Гарет хубав, скъп пръстен и той на свой ред й дал друг, а крал Артур й подарил златна гривна. И тъй, тя си тръгнала.
Господи, колко се радвал сър Ланселот на сър Гарет и сър Гарет на него, защото нямало на света втори рицар, когото да обича тъй много, както сър Ланселот, та все гледал да бъде около него. И причината била тази, че след като сър Гарет разбрал що за човек е сър Гауейн, започнал да го отбягва, защото виждал, че е отмъстителен по нрав и когато мрази някого, готов е да си отмъсти дори с убийство, а това никак не допадало на сър Гарет.