Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 82

Как Епиногрус се окайвал край един кладенец и как сър Паломид дошъл и го намерил, а още и за скърбите на двамата

Сега да оставим тази история и да разкажем за сър Паломид, който поел на път с двамата крале и пренощувал с тях, а на сутринта си тръгнал сам. Ала двамата крале твърде се опечалили и кралят на Ирландия изпратил един свой слуга при сър Паломид да му заведе едър боен кон, а и кралят на Шотландия също го дарил богато. И те много настоявали сър Паломид да остане при тях, ала той не се вслушал в молбите им. И тъй, той поел по пътя и яздил наслуки, додето станало пладне.

И в една гора край бистър извор сър Паломид видял да лежи ранен снажен рицар, а конят му бил вързан край него. И този рицар плачел най-горчиво, все проливал сълзи и въздишал, сякаш щял да умре. Тогава сър Паломид се приближил до него, поздравил го любезно и рекъл:

— Благородни рицарю, защо ридаете така? Позволете ми да легна и да ридая заедно с вас, защото, вярвайте ми, по-наскърбен съм от вас. Смея да твърдя — продължил сър Паломид, — че моята мъка е стократно по-тежка от вашата, затова нека всеки от двама ни открие тайната си пред другия.

— Най-напред — рекъл раненият рицар, — моля да ми кажете името си, защото, ако не сте от благородните рицари на Кръглата маса, никога не ще узнаете моето име, каквото и да се случи с мен.

— Благородни рицарю — отвърнал Паломид, — какъвто и да съм, добър или лош, трябва да знаете, че името ми е сър Паломид, син и наследник на крал Астлабор, а сър Сафер и сър Сегуарид са мои братя. И трябва да знаете също, че самият аз не съм покръстен, ала двамата ми братя са християни.

— О, благородни рицарю — рекъл рицарят, — щастлив съм, че ви срещнах. Името ми е Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд. А сега седнете и нека си разкажем един другиму болките.

И сър Паломид започнал да разказва:

— Сега ще ви открия каква е мъката ми. Обичам най-красивата кралица и дама на света и трябва да знаете, че името й е Хубавата Изолда, съпруга на корнуолския крал Марк.

— Безумие е да обичате кралица Изолда — рекъл Епиногрус, — тъй като един от най-славните рицари на света е влюбен в нея и той е сър Тристан Лионски.

— Истина е — рекъл Паломид — и никой не знае това по-добре от мен самия, тъй като цял месец придружавах сър Тристан и Хубавата Изолда. И горко на мен нещастника, защото сега завинаги загубих благоразположението на сър Тристан и любовта на Хубавата Изолда и едва ли някога ще я видя пак, а сър Тристан и аз сме смъртни врагове.

— Може и тъй да е — рекъл Епиногрус, — ала щом като любите Хубавата Изолда, кажете ми, отвърна ли тя някога на любовта ви по такъв начин, че да го разберете, а вие пък доставихте ли й някаква радост?

— Никога, кълна се в рицарската си чест — отвърнал Паломид. — Не съм забелязал никога тя да ме обича повече, отколкото кой да е друг, нито съм изпитал любовна наслада с нея. А последния ден тя най-жестоко ме укори, та сърцето ми вечно ще страда. Ала аз напълно заслужих укора й, защото постъпих твърде недостойно и затова изгубих завинаги нейната любов и любовта на сър Тристан. И много пъти се заемах да извърша пряко силите си рицарски подвизи заради Хубавата Изолда и заради нея печелех почести. Ала горко ми — продължил сър Паломид, — сега загубих всичката слава, що бях заслужил, тъй като никога не ще си възвърна храбростта, която имах, додето бях със сър Тристан.