Томас Малори
Смъртта на Артур (321)

Глава 82

Как Епиногрус се окайвал край един кладенец и как сър Паломид дошъл и го намерил, а още и за скърбите на двамата

Сега да оставим тази история и да разкажем за сър Паломид, който поел на път с двамата крале и пренощувал с тях, а на сутринта си тръгнал сам. Ала двамата крале твърде се опечалили и кралят на Ирландия изпратил един свой слуга при сър Паломид да му заведе едър боен кон, а и кралят на Шотландия също го дарил богато. И те много настоявали сър Паломид да остане при тях, ала той не се вслушал в молбите им. И тъй, той поел по пътя и яздил наслуки, додето станало пладне.

И в една гора край бистър извор сър Паломид видял да лежи ранен снажен рицар, а конят му бил вързан край него. И този рицар плачел най-горчиво, все проливал сълзи и въздишал, сякаш щял да умре. Тогава сър Паломид се приближил до него, поздравил го любезно и рекъл:

— Благородни рицарю, защо ридаете така? Позволете ми да легна и да ридая заедно с вас, защото, вярвайте ми, по-наскърбен съм от вас. Смея да твърдя — продължил сър Паломид, — че моята мъка е стократно по-тежка от вашата, затова нека всеки от двама ни открие тайната си пред другия.

— Най-напред — рекъл раненият рицар, — моля да ми кажете името си, защото, ако не сте от благородните рицари на Кръглата маса, никога не ще узнаете моето име, каквото и да се случи с мен.

— Благородни рицарю — отвърнал Паломид, — какъвто и да съм, добър или лош, трябва да знаете, че името ми е сър Паломид, син и наследник на крал Астлабор, а сър Сафер и сър Сегуарид са мои братя. И трябва да знаете също, че самият аз не съм покръстен, ала двамата ми братя са християни.

— О, благородни рицарю — рекъл рицарят, — щастлив съм, че ви срещнах. Името ми е Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд. А сега седнете и нека си разкажем един другиму болките.

И сър Паломид започнал да разказва:

— Сега ще ви открия каква е мъката ми. Обичам най-красивата кралица и дама на света и трябва да знаете, че името й е Хубавата Изолда, съпруга на корнуолския крал Марк.

— Безумие е да обичате кралица Изолда — рекъл Епиногрус, — тъй като един от най-славните рицари на света е влюбен в нея и той е сър Тристан Лионски.

— Истина е — рекъл Паломид — и никой не знае това по-добре от мен самия, тъй като цял месец придружавах сър Тристан и Хубавата Изолда. И горко на мен нещастника, защото сега завинаги загубих благоразположението на сър Тристан и любовта на Хубавата Изолда и едва ли някога ще я видя пак, а сър Тристан и аз сме смъртни врагове.

— Може и тъй да е — рекъл Епиногрус, — ала щом като любите Хубавата Изолда, кажете ми, отвърна ли тя някога на любовта ви по такъв начин, че да го разберете, а вие пък доставихте ли й някаква радост?

— Никога, кълна се в рицарската си чест — отвърнал Паломид. — Не съм забелязал никога тя да ме обича повече, отколкото кой да е друг, нито съм изпитал любовна наслада с нея. А последния ден тя най-жестоко ме укори, та сърцето ми вечно ще страда. Ала аз напълно заслужих укора й, защото постъпих твърде недостойно и затова изгубих завинаги нейната любов и любовта на сър Тристан. И много пъти се заемах да извърша пряко силите си рицарски подвизи заради Хубавата Изолда и заради нея печелех почести. Ала горко ми — продължил сър Паломид, — сега загубих всичката слава, що бях заслужил, тъй като никога не ще си възвърна храбростта, която имах, додето бях със сър Тристан.