Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 82
Как Епиногрус се окайвал край един кладенец и как сър Паломид дошъл и го намерил, а още и за скърбите на двамата
Сега да оставим тази история и да разкажем за сър Паломид, който поел на път с двамата крале и пренощувал с тях, а на сутринта си тръгнал сам. Ала двамата крале твърде се опечалили и кралят на Ирландия изпратил един свой слуга при сър Паломид да му заведе едър боен кон, а и кралят на Шотландия също го дарил богато. И те много настоявали сър Паломид да остане при тях, ала той не се вслушал в молбите им. И тъй, той поел по пътя и яздил наслуки, додето станало пладне.
И в една гора край бистър извор сър Паломид видял да лежи ранен снажен рицар, а конят му бил вързан край него. И този рицар плачел най-горчиво, все проливал сълзи и въздишал, сякаш щял да умре. Тогава сър Паломид се приближил до него, поздравил го любезно и рекъл:
— Благородни рицарю, защо ридаете така? Позволете ми да легна и да ридая заедно с вас, защото, вярвайте ми, по-наскърбен съм от вас. Смея да твърдя — продължил сър Паломид, — че моята мъка е стократно по-тежка от вашата, затова нека всеки от двама ни открие тайната си пред другия.
— Най-напред — рекъл раненият рицар, — моля да ми кажете името си, защото, ако не сте от благородните рицари на Кръглата маса, никога не ще узнаете моето име, каквото и да се случи с мен.
— Благородни рицарю — отвърнал Паломид, — какъвто и да съм, добър или лош, трябва да знаете, че името ми е сър Паломид, син и наследник на крал Астлабор, а сър Сафер и сър Сегуарид са мои братя. И трябва да знаете също, че самият аз не съм покръстен, ала двамата ми братя са християни.
— О, благородни рицарю — рекъл рицарят, — щастлив съм, че ви срещнах. Името ми е Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд. А сега седнете и нека си разкажем един другиму болките.
И сър Паломид започнал да разказва:
— Сега ще ви открия каква е мъката ми. Обичам най-красивата кралица и дама на света и трябва да знаете, че името й е Хубавата Изолда, съпруга на корнуолския крал Марк.
— Безумие е да обичате кралица Изолда — рекъл Епиногрус, — тъй като един от най-славните рицари на света е влюбен в нея и той е сър Тристан Лионски.
— Истина е — рекъл Паломид — и никой не знае това по-добре от мен самия, тъй като цял месец придружавах сър Тристан и Хубавата Изолда. И горко на мен нещастника, защото сега завинаги загубих благоразположението на сър Тристан и любовта на Хубавата Изолда и едва ли някога ще я видя пак, а сър Тристан и аз сме смъртни врагове.
— Може и тъй да е — рекъл Епиногрус, — ала щом като любите Хубавата Изолда, кажете ми, отвърна ли тя някога на любовта ви по такъв начин, че да го разберете, а вие пък доставихте ли й някаква радост?
— Никога, кълна се в рицарската си чест — отвърнал Паломид. — Не съм забелязал никога тя да ме обича повече, отколкото кой да е друг, нито съм изпитал любовна наслада с нея. А последния ден тя най-жестоко ме укори, та сърцето ми вечно ще страда. Ала аз напълно заслужих укора й, защото постъпих твърде недостойно и затова изгубих завинаги нейната любов и любовта на сър Тристан. И много пъти се заемах да извърша пряко силите си рицарски подвизи заради Хубавата Изолда и заради нея печелех почести. Ала горко ми — продължил сър Паломид, — сега загубих всичката слава, що бях заслужил, тъй като никога не ще си възвърна храбростта, която имах, додето бях със сър Тристан.