Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 17

Как сър Галахад срещнал сър Ланселот и сър Персивал, повалил ги и продължил по пътя си

И тъй, след като сър Галахад напуснал Замъка на девиците, той яздил дълго и най-подир стигнал в една пуста гора и там срещнал сър Ланселот и сър Персивал, ала те не го познали, тъй като носел други доспехи. И тозчас баща му, сър Ланселот, насочил напред копие и го строшил о сър Галахад, а сър Галахад му отвърнал с такъв удар, че го повалил с все коня. Сетне изтеглил меч, обърнал се към сър Персивал и го ударил с такава сила по шлема, че разсякъл стоманата и ако мечът не се бил изметнал настрана, сър Персивал щял да падне убит. Ала и тъй от удара рухнал от седлото наземи.

Всичко туй се случило близо до една отшелническа обител. И като видяла отшелницата да минава сър Галахад, рекла му:

— Бог да те пази, най-славни рицарю. Сигурна съм — викнала тя високо, та да я чуят сър Ланселот и сър Персивал, — че ако онези двама рицари те познаваха тъй добре, както те познавам аз, нямаше да се сражават с теб.

Като чул думите й, сър Галахад се уплашил, че рицарите може да го познаят, и тозчас пришпорил коня и препуснал далеч от тях. Тогава двамата разбрали, че това е сър Галахад, скочили на конете си и препуснали подире му, ала скоро го изгубили от погледа си. После твърде наскърбени се върнали назад.

— Хайде да идем при онази отшелница — рекъл сър Персивал — и да разпитаме дали знае нещо за него.

— Вървете където желаете — рекъл сър Ланселот.

И като отишъл сър Персивал при отшелницата, тя му казала, че познала и него, и сър Ланселот.

В туй време сър Ланселот поел с коня си през една дива гора и дълго яздил без път и пътека. Най-подир случаят го извел до каменен кръст, дето пътят се разделял на две и се губел в една пустош. И до кръста имало мраморен камък, ала вече било толкоз тъмно, че сър Ланселот не могъл да разбере какъв е.

Тогава сър Ланселот се огледал и видял наблизо стар параклис, та си рекъл, че там сигурно ще намери хора. И тозчас сър Ланселот завързал коня си за едно дърво, а после свалил щита си и го закачил на здрав клон. Сетне приближил до вратата на параклиса и открил, че е прогнил и порутен. И съзрял той вътре красив олтар, покрит с лъскав копринен покров, а пред него имало блестящ светилник с шест големи свещи и светилникът бил от сребро. И като видял светлината им, сър Ланселот горещо пожелал да влезе в параклиса, ала не намерил отде да влезе и дълбоко се наскърбил и опечалил. Тогава се върнал при коня си, свалил седлото и сбруята му и го пуснал да пасе. Сетне си махнал шлема, отпасал меча и легнал да спи върху щита си тъкмо под кръста.