Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как крал Артур, крал Уриенс и сър Аколон Галски гонили един елен и за чудните им приключения

И тъй, случило се веднъж, че крал Артур и мнозина негови рицари отишли на лов в една вековна гора. И станало така, че крал Артур, крал Уриенс и сър Аколон Галски подгонили едър елен и понеже имали добри коне, препускали тъй бързо, че скоро се отдалечили на десет мили от дружината си. И толкоз безжалостно пришпорвали конете си, че накрая те паднали мъртви от умора. Тогава и тримата тръгнали напред пешком, а еленът все тъй бягал сред храсталака, макар и да бил съвсем изтощен.

— Какво ще правим сега? — рекъл крал Артур. — В тежко положение изпаднахме.

— Да вървим пеша, додето намерим някъде подслон — предложил сър Уриенс.

Ала не след дълго съгледали елена да лежи на брега на голямо езеро и една хрътка го била захапала за гърлото, а много други тичали натам. Тогаз крал Артур изсвирил с рог и убил елена.

Сетне кралят се огледал наоколо и видял в езерото малък кораб, целия покрит с коприна чак до водата, и корабът се приближил току до тях и спрял в пясъка. Тогаз крал Артур отишъл на брега и погледнал в кораба, ала не зърнал вътре жива душа.

— Благородни рицари — рекъл кралят, — елате насам да видим какво има в този кораб.

Влезли тогаз тримата заедно и открили, че отвътре също бил богато украсен с копринени драперии. Вече било тъмна нощ и изведнъж сто факли лумнали навсякъде по стените на кораба, хвърляйки ярка светлина.

И тозчас се появили дванайсет прекрасни девици, коленичили в нозете им и поздравили крал Артур, като го назовали по име, и рекли, че е добре дошъл и че ще го нагостят с най-хубавото, което имат. И кралят им благодарил любезно. Тогава те завели краля и двамата му другари в разкошни покои, а там, върху една покривка, ги чакала богата трапеза, отрупана с всичко необходимо, и им поднесли всякакви вина и ястия, каквито можели да си представят. И много се учудил кралят на всичко това, понеже никога през живота си не бил угощаван тъй богато.

И след като тримата се навечеряли до насита, крал Артур бил отведен в друга стая с разкошна подредба, каквато не бил виждал нивга по-рано. Същото сторили и с крал Уриенс и го завели във втора подобна стая, а сър Аколон — в трета, все така разкошно и богато подредена. И те си легнали в постелите и скоро заспали и сънят им бил чудно дълбок през цялата тази нощ.

А на сутринта крал Уриенс се озовал в Камелот, легнал в прегръдките на жена си Вълшебницата Морган. И като се пробудил, много се зачудил как е попаднал там, защото предната вечер бил на два дни път от Камелот. А когато крал Артур се събудил, видял, че се намира в мрачна тъмница, и чул наоколо си стенанията на множество рицари.