Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Как сър Тор надвил рицаря и как той загубил главата си по искане на една дама

И ето че дошла тогава, препускайки с все сила на бял жребец, една дама и на висок глас повикала сър Тор.

— Какво желаете от мен? — запитал сър Тор.

— Моля ви — рекла дамата, — в името на крал Артур дайте ми един дар. Обещайте ми, благородни рицарю, дайте ми думата си на благородник.

— Добре — рекъл сър Тор, — каквото поискате, ще го получите.

— Сполай ви — рекла дамата. — Искам главата на коварния рицар Абелеус, защото той е най-безчестният рицар на света и най-безмилостният убиец.

— Не ми се нрави дарът, който ми искате — отвърнал сър Тор. — По-добре му позволете да поправи някак злото, което ви е сторил.

— Не, не е възможно — рекла дамата, — защото той пред очите ми уби моя роден брат, който бе по-добър рицар от него, а той не го пощади. Половин час стоях аз на колене в калта, за да спася живота на брат си, който нищо не му бе сторил, а само се бе сражавал с него както изискват рицарските закони. И въпреки всичките ми молби той му отряза главата. Затова ви моля, ако сте истински рицар, дайте ми дара, който ви искам, иначе ще ви посрамя пред целия Артуров двор, защото онзи там е най-коварният рицар и безпощаден убиец на храбри рицари.

И щом Абелеус чул това, още повече се изплашил, предал се и помолил за милост.

— Сега вече не мога да ви пощадя — рекъл сър Тор, — тъй като с това бих изменил на думата си. Додето бях готов да ви пощадя, вие не приехте милостта ми, а искахте да ви върна хрътката, която ми бе заръчано да намеря.

И с тези думи му смъкнал шлема, а оня скокнал на крака и побягнал, ала сър Тор го настигнал и му отсякъл главата.

— Сър — рекла дамата, — наближава нощ. Моля ви, елате да се подслоните у нас — не е далеч оттук домът ми.

— На драго сърце — рекъл Тор, тъй като и той, и конят му много били препатили, откак напуснали Камелот.

И тъй, отишъл той е нея и бил отлично посрещнат. А имала тя съпруг, отличен стар рицар, който го приел любезно и богато нагостил и него, и коня му. И на сутринта сър Тор изслушал литургията, закусил и се сбогувал с рицаря и дамата, а те го помолили да им каже името си.

— Не го крия — рекъл той. — Името ми е сър Тор и отскоро съм рицар, а това беше първият ми рицарски подвиг — да върна отново в двора на крал Артур онова, което този Абелеус взе оттам.

— О, любезни рицарю — рекли дамата и съпругът й, — ако дойдете нявга пак в нашия край, навестете скромния ни дом. Той ще бъде винаги на ваше разположение.

И тъй, отправил се отново на път сър Тор и на третия ден по пладне стигнал в Камелот. Кралят и кралицата, както и целият двор много се зарадвали и били крайно доволни, че се е върнал. Защото бил потеглил от двора твърде зле подготвен — само баща му, крал Пелинор, му дал един стар боен кои, а крал Артур — доспехи и меч. И туй било всичкото му въоръжение, а нямал и спътник, та тръгнал сам. Сетне кралят и кралицата, по съвета на Мерлин, го накарали да разкаже под клетва приключенията си и той ги разправил и представил доказателства за делата си, тъй както ги изложихме вече по-горе, и много се зарадвали кралят и кралицата, като ги чули.

— Не се чудете — рекъл Мерлин, — всичко туй са дреболии в сравнение с онова, което ще извърши тепърва, защото ще стане рицар храбър, един от най-благородните и храбри рицари, които светът познава, и ще бъде благонравен и с отлични качества, неотменно верен на думата си, и никога няма да се опетни с позорно дело.

И като чул тези думи на Мерлин, кралят дарил на Тор графство, както му се полагало по право. И така завършва разказът за приключенията на сър Тор, син на крал Пелинор.