Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 17

Как този рицар убил любимата си и рицаря, с когото лежала, и как после се убил със собствения си меч; и как Балин отишъл в замъка, дето загинал

И когато Гарниш я видял да лежи така, от безпределна мъка кръв рукнала от устата и от носа му и с меча си отсякъл главите и на двамата. А сетне безутешно плакал и казвал:

— О, Балин, голяма скръб ми причини ти, защото, ако не бе ми показал тази гледка, нямаше да изпитам такава скръб.

— Вярвай ми — рекъл Балин, — направих го с цел да укрепя смелостта ти, да видиш и разбереш нейната измяна и да те накарам да я разлюбиш. Бог ми е свидетел, че постъпих тъй, както бих искал ти да постъпиш с мен.

— Горко ми! — рекъл Гарниш. — Сега скръбта ми е двойно по-голяма и не мога да я понеса, защото убих тази, която обичах повече от всичко на света.

И с тези думи се пронизал със собствения си меч, така че той потънал до дръжката в тялото му.

Когато Балин видял това, побързал да се отдалечи оттам, да не би хората да рекат, че той ги е убил. И след три дни стигнал до един кръст[1], на който със златни букви пишело: НИКОЙ РИЦАР НЕ БИВА ДА ПРИБЛИЖАВА САМ ТОЗИ ЗАМЪК. Тогаз видял да идва към него побелял старец, който му рекъл:

— Балин Свирепи, преминал си отвъд своя предел, като си поел насам, затова върни се назад за свое добро.

И в миг изчезнал. Сетне Балин чул да изсвирва рог като за повален при лов звяр.

— Този рог свири за мен — рекъл си Балин. — Аз съм дивечът, ала още не съм мъртъв.

И тогаз най-неочаквано видял пред себе си дами и много рицари, и всички те го посрещнали с привидна радост, приветствали го и го завели в замъка, а там се започнали танци и песни, и всякакви веселби. Сетне владетелката на замъка рекла:

— Рицарю с двата меча, трябва да се сражавате в двубой с рицаря, който пази един остров тук наблизо и не пуска да мине никого, без да се бие с него.

— Лош обичай е този — рекъл Балин, — че не може да мине оттам рицар, без да се бие.

— Ще се сражавате само с един рицар — рекла дамата.

— Тъй да бъде — рекъл той, — щом трябва, готов съм да се сражавам. Вярно, странстващите рицари често са уморени, а също и конете им, ала макар конят ми да е уморен, сърцето ми не е. С радост ще ида там, пък ако ще да намеря смъртта си.

— Сър — рекъл един рицар на Балин, — струва ми се, че щитът ви не е добър. Ще ви дам друг, по-голям. Моля ви, приемете го.

И тъй, той взел чуждия щит и оставил своя и препуснал към брега, а там се качил на голяма лодка заедно с коня. И като стигнал на острова, приближила се до него една девица и му рекла:

— О, рицарю Балин, защо оставихте щита си? Уви, излагате се на голяма опасност, понеже по щита щяха да ви познаят. Жалко за рицар като вас, тъй като по храброст и мъжество нямате равен.

— Горчиво се кая, че дойдох в този край — рекъл Балин, — ала вече не мога да се върна назад, защото това ще бъде позор за мен. Каквато и съдба да ми е отредена — било живот, било смърт, — ще я приема.

После прегледал бронята си, уверил се, че е добре въоръжен, прекръстил се и яхнал коня.

Бележки

[1] В средните векове каменни кръстове често служели като пътепоказатели и километражни знаци, пред които пътниците били длъжни да спрат и да се помолят.