Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Книга седемнайсета

Глава 1

Как сър Галахад се сражавал на един турнир и как сър Гауейн и сър Ектор го познали

Разказва се по-нататък в историята как, след като Галахад избавил Персивал от двайсетте рицари, дълго странствал из една пуста гора и много пътища извървял там, и много приключения срещнал, и от всички изпитания излязъл с чест, ала историята не ги описва.

Най-подир един ден тръгнал към морето и тъй се случило, че минал край замък, дето имало славен турнир. И странстващите рицари вършели такива чудни воински дела, та малко оставало рицарите от замъка да бъдат сразени, макар че не им липсвала храброст. И като видял Галахад, че са изпаднали в такава беда и гинели пред самите порти на замъка, решил да им помогне. Тогава затъкнал копие и първият, когото ударил, полетял на земята, а копието се строшило на парчета. Сетне изтеглил меч и се спуснал сред най-лютия бой и извършил такива подвизи, че всички се слисали.

Ала случило се, че Гауейн и сър Ектор де Марис се сражавали в дружината на странстващите рицари. И като съзрели те белия щит с червения кръст на него, единият рекъл на другия:

— Това е славният рицар сър Галахад. Голям глупец ще бъде онзи, който излезе насреща му в бой.

Ала отредила тъй съдбата, че той връхлетял връз сър Гауейн и му нанесъл такъв силен удар, че разцепил шлема и железния му наглавник чак до костта, та Гауейн рухнал на земята. И с такъв замах бил нанесен ударът, че разсякъл на две и плешката на коня. Когато Ектор видял Гауейн да лежи повален, изтеглил го настрана, ала сам решил, че нито е разумно да се сражава с Галахад, нито е редно, тъй като му бил чичо и твърде го обичал.

И тъй, чрез чудната си храброст Галахад обърнал в бягство странстващите рицари. И тогава рицарите от замъка се спуснали подире им и ги прогонили надалеч. И когато Галахад видял, че онези не ще се върнат повече, измъкнал се тайно и никой не разбрал къде отишъл.

— Кълна се в главата си — рекъл Гауейн на Ектор, — верни излязоха чудесата, що предсказа сър Ланселот от Езерото, защото мечът, който стърчеше от камъка, ми нанесе такъв удар, че и най-богатия замък на света да ми бяха предложили за него, пак бих предпочел да го избягна. Верни и правдиви се оказаха сега думите му, тъй като никога до днес човешка ръка не ми е нанасяла такъв удар.

— Сър — рекъл Ектор, — струва ми се, че с туй свършва вашето странстване за Граала.

— Може вашето да не е свършено, ала моето е свършено — отвърнал Гауейн. — Повече няма да го търся.

Тогава отнесли Гауейн в един замък, свалили доспехите му и го положили на разкошна постеля. Сетне го прегледал лечител и казал, че ще оживее и след месец ще бъде здрав. И тъй, Гауейн и Ектор останали там заедно, защото Ектор не искал да си отиде, додето не оздравее Гауейн.

А славният рицар Галахад яздил, додето най-подир привечер наближил замъка Корбин. Ала мракът го застигнал край една отшелническа обител. И като разбрал светият старец, че е странстващ рицар, приел го най-радушно.

Ала когато легнали да си почиват, на вратата почукала една благородна дама и повикала по име Галахад, та светият старец излязъл на вратата да види какво иска. И тя рекла на отшелника:

— Сър Улфин, аз съм благородна дама и искам да говоря с рицаря, който е при вас.

Тогава светият старец разбудил Галахад и му рекъл:

— Стани и чуй какво иска да ти каже една дама, която, изглежда, много се нуждае от твоята помощ.

И тъй, Галахад отишъл при нея и я попитал какво желае.

— Галахад — рекла тя, — искам да се въоръжите, да яхнете коня и да ме последвате, защото след три дни ще ви покажа най-чудното приключение, в което е бил изпитван някой рицар.

И тозчас сложил Галахад доспехите си, яхнал коня, оставил отшелника с милостта божия и рекъл на благородната дама да върви напред, а той ще я следва, дето тя пожелае.