Томас Малори
Смъртта на Артур (212)

Глава 16

Как сър Тристан отишъл при Хубавата Изолда и как Кехидий се влюбил в нея, и за едно писмо, което сър Тристан намерил

И тъй, в уречения ден сър Тристан и сър Ламорак се срещнали при извора, а сетне отишли да вземат Кехидий от колибата на горския пазач и поели с него към кораба, дето ги чакали дамата Брагуейн и Гувернал, и всички заедно отплавали към Корнуол.

И по съвета и напътствията на дамата Брагуейн, след като слезли на брега, те се отправили при сенешала сър Динас, предан другар на сър Тристан. Подир туй дамата Брагуейн и сър Динас отишли в двора на крал Марк и съобщили на кралицата Хубавата Изолда, че сър Тристан е наблизо в този край.

Тогава от безкрайна радост Хубавата Изолда изгубила свяст и щом отново могла да говори, рекла:

— Благородни рицарю сенешале, помогнете ми да се видя с него, инак сърцето ми ще се пръсне.

И скоро сър Динас и дамата Брагуейн тайно довели сър Тристан и Кехидий в двора и ги настанили в покоите, които Хубавата Изолда им определила. И радостта на Хубавата Изолда и на сър Тристан била такава, че ни език може да я разкаже, ни сърце да я почувства, ни перо да я опише.

И както се споменава във френската книга, още от първия миг, когато я видял, сър Кехидий така се влюбил в Хубавата Изолда, че от този ден насетне не могъл да откъсне поглед от нея от безкрайна обич. И най-накрая, както ще узнаете, преди да свърши тази книга, сър Кехидий умрял от любов към Хубавата Изолда.

И започнал той тайно да праща писма и да съчинява изящни балади, каквито се пишели по онова време. И като получила писмата, Хубавата Изолда се съжалила над мъката му и без да се замисли много, написала му отговор, та да го утеши.

А в туй време по настояване на Хубавата Изолда сър Тристан се криел в една странична кула и когато можела, тя идвала при него.

И тъй, един ден крал Марк играел шах под прозореца на покоите им и по това време сър Тристан и сър Кехидий били в кулата тъкмо над него. Ала за зла участ сър Тристан намерил писмото, което Кехидий бил изпратил на Хубавата Изолда, а също и писмото, което тя написала на Кехидий. И Хубавата Изолда също била там.

Тогава сър Тристан се приближил до Хубавата Изолда и рекъл:

— Господарко моя, ето едно писмо, изпратено до вас, и ето друго писмо, изпратено от вас до този, който ви е писал. Уви, как вярно ви обичах и колко земи и богатства пожертвах заради вас^[1], а вие ми изменихте и затова голяма е мъката ми. Колкото за теб, сър Кехидий, самият аз те доведох от Бретан в тази страна и освободих земите на баща ти, крал Хоуел. И макар да се венчах за сестра ти, Белоръката Изолда, поради доброто, което тя ми стори, кълна се в рицарската си чест, че все още е девица. Ала знай, сър Кехидий, че за твоето коварство и измяна ще си отмъстя. — И с тези думи сър Тристан изтеглил меча си и рекъл: — Сър Кехидий, отбранявай се!

Тогава Хубавата Изолда паднала в несвяст на пода. А сър Кехидий, като видял сър Тристан да се втурва към него, не знаел какво да стори, та скочил от един прозорец право над главата на крал Марк, който седял долу и играел шах.

И когато кралят го видял да пада в нозете му, извикал:

— Човече, кой си ти и по каква причина скачаш от този прозорец?

— Господарю мой и кралю — рекъл Кехидий, — бях заспал край онзи прозорец над главата ви и както съм спал, сънувах сън и паднах.

Такова оправдание измислил сър Кехидий.