Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 16
Как сър Тристан отишъл при Хубавата Изолда и как Кехидий се влюбил в нея, и за едно писмо, което сър Тристан намерил
И тъй, в уречения ден сър Тристан и сър Ламорак се срещнали при извора, а сетне отишли да вземат Кехидий от колибата на горския пазач и поели с него към кораба, дето ги чакали дамата Брагуейн и Гувернал, и всички заедно отплавали към Корнуол.
И по съвета и напътствията на дамата Брагуейн, след като слезли на брега, те се отправили при сенешала сър Динас, предан другар на сър Тристан. Подир туй дамата Брагуейн и сър Динас отишли в двора на крал Марк и съобщили на кралицата Хубавата Изолда, че сър Тристан е наблизо в този край.
Тогава от безкрайна радост Хубавата Изолда изгубила свяст и щом отново могла да говори, рекла:
— Благородни рицарю сенешале, помогнете ми да се видя с него, инак сърцето ми ще се пръсне.
И скоро сър Динас и дамата Брагуейн тайно довели сър Тристан и Кехидий в двора и ги настанили в покоите, които Хубавата Изолда им определила. И радостта на Хубавата Изолда и на сър Тристан била такава, че ни език може да я разкаже, ни сърце да я почувства, ни перо да я опише.
И както се споменава във френската книга, още от първия миг, когато я видял, сър Кехидий така се влюбил в Хубавата Изолда, че от този ден насетне не могъл да откъсне поглед от нея от безкрайна обич. И най-накрая, както ще узнаете, преди да свърши тази книга, сър Кехидий умрял от любов към Хубавата Изолда.
И започнал той тайно да праща писма и да съчинява изящни балади, каквито се пишели по онова време. И като получила писмата, Хубавата Изолда се съжалила над мъката му и без да се замисли много, написала му отговор, та да го утеши.
А в туй време по настояване на Хубавата Изолда сър Тристан се криел в една странична кула и когато можела, тя идвала при него.
И тъй, един ден крал Марк играел шах под прозореца на покоите им и по това време сър Тристан и сър Кехидий били в кулата тъкмо над него. Ала за зла участ сър Тристан намерил писмото, което Кехидий бил изпратил на Хубавата Изолда, а също и писмото, което тя написала на Кехидий. И Хубавата Изолда също била там.
Тогава сър Тристан се приближил до Хубавата Изолда и рекъл:
— Господарко моя, ето едно писмо, изпратено до вас, и ето друго писмо, изпратено от вас до този, който ви е писал. Уви, как вярно ви обичах и колко земи и богатства пожертвах заради вас[1], а вие ми изменихте и затова голяма е мъката ми. Колкото за теб, сър Кехидий, самият аз те доведох от Бретан в тази страна и освободих земите на баща ти, крал Хоуел. И макар да се венчах за сестра ти, Белоръката Изолда, поради доброто, което тя ми стори, кълна се в рицарската си чест, че все още е девица. Ала знай, сър Кехидий, че за твоето коварство и измяна ще си отмъстя. — И с тези думи сър Тристан изтеглил меча си и рекъл: — Сър Кехидий, отбранявай се!
Тогава Хубавата Изолда паднала в несвяст на пода. А сър Кехидий, като видял сър Тристан да се втурва към него, не знаел какво да стори, та скочил от един прозорец право над главата на крал Марк, който седял долу и играел шах.
И когато кралят го видял да пада в нозете му, извикал:
— Човече, кой си ти и по каква причина скачаш от този прозорец?
— Господарю мой и кралю — рекъл Кехидий, — бях заспал край онзи прозорец над главата ви и както съм спал, сънувах сън и паднах.
Такова оправдание измислил сър Кехидий.