Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Книга шеста

Глава 1

Как сър Ланселот[1] и сър Лионел напуснали кралския двор и тръгнали да търсят приключения и как сър Лионел го оставил, додето спял, и бил пленен

 

Скоро след като крал Артур се завърнал от Рим в Англия, всички рицари на Кръглата маса се стекли при него и устроили много двубои с копия и турнири. И между тях имало мнозина, които били обикновени рицари, ала така се издигнали с бойни дела и мъжко достойнство, че надминали другарите си по храброст и благородни постъпки. Това доказали мнозина, ала особено сър Ланселот от Езерото, защото във всички турнири и двубои, било на живот или на смърт, той надминавал всички рицари и нито веднъж не бил победен освен чрез измама или магия. И тъй чудно се умножила воинската слава и чест на сър Ланселот, че след завръщането на крал Артур от Рим френската книга споменава най-първо неговото име. Затова от всички рицари кралица Гуиневир гледала най-благосклонно към него, а и той несъмнено обичал кралицата повече от всички други дами в живота си и за нея извършил много подвизи и я спасил от кладата[2] с благородното си рицарство.

Така сър Ланселот си отпочивал дълго сред игри и забавления. Ала най-подир решил да се прояви в чудни приключения и заръчал на племенника си, сър Лионел, да се приготви за път и му рекъл:

— Ще тръгнем двамата да търсим приключения.

И тъй, въоръжили се те с всичко необходимо и като яхнали конете си, навлезли в една гъста гора, а сетне поели през ниска равнина. Ала към пладне станало горещо, та на сър Ланселот много му се доспало. Тогаз сър Лионел съгледал край един жив плет голямо ябълково дърво и рекъл:

— Братко, ей там има дебела сянка, дето ще можем да починем и ние, и конете ни.

— Добре си намислил, мили братко — отвърнал сър Ланселот, — защото от седем години насам не ми се е спало както сега.

И тъй, те слезли от конете, вързали ги на близките дървета и сър Ланселот легнал под ябълката, като сложил шлема под главата си. А сър Лионел останал да бди, додето той спял. И потънал сър Ланселот в дълбок сън.

И ето че през туй време минали наблизо трима рицаря на коне, препускайки с все сила. А подир тримата яздел един-единствен рицар. И като го видял, сър Лионел си помислил, че никога не е виждал такъв снажен рицар и така напет и богато облечен мъж.

И не след дълго този рицар настигнал един от тримата, повалил го на студената земя и той повече не могъл да стане. Сетне догонил втория рицар и го ударил така, че конят и ездачът паднали наземи. После се насочил право към третия рицар и като се изравнил със задницата на коня му, ударил го с копието ся. Сетне слязъл от коня си и без да изпуска юздата му, вързал и тримата рицари е поводите на собствените им коне.

И като видял всичко това, сър Лионел решил да се сражава с него, та се приготвил и яхнал тихо и тайно коня си, за да не събуди сър Ланселот. И като препуснал подире му, настигнал могъщия рицар и му рекъл да се обърне. Тогава онзи ударил сър Лионел така силно, че повалил и коня, и ездача на земята, после слязъл, вързал го здраво, метнал го на собствения си кон и тъй е четиримата се отправил към замъка си.

И като стигнал там, наредил да им овалят доспехите и голи да ги набият с тръни. А сетне ги хвърлил в черна тъмница, дето още много други рицари стенели и ридаели.

Бележки

[1] Ланселот — в по-късните рицарски романи Ланселот замества Гауейн като образец на Артуров рицар. У него са запазени и някои черти на митически келтски „слънчев герой“, потомък на келтския бог Луг. Прозвището му „от Езерото“ също сочи връзката му с този бог: „lluch“ — „езеро“ (срв. шотл. „loch“). Езерният мотив се вплита често във всички легенди за Артур, според някои от които Ланселот е прекарал детството си в митическото езеро Авалон и е бил отгледан от Владетелката на езерото. В „Смъртта на Артур“ от тези легенди е останало само прозвището му.

[2] Вж. Книга осемнайсета, глава 7, и Книга деветнайсета, глава 9.