Томас Малори
Смъртта на Артур (103)

Глава 1

Как сър Ланселот^[1] и сър Лионел напуснали кралския двор и тръгнали да търсят приключения и как сър Лионел го оставил, додето спял, и бил пленен

Скоро след като крал Артур се завърнал от Рим в Англия, всички рицари на Кръглата маса се стекли при него и устроили много двубои с копия и турнири. И между тях имало мнозина, които били обикновени рицари, ала така се издигнали с бойни дела и мъжко достойнство, че надминали другарите си по храброст и благородни постъпки. Това доказали мнозина, ала особено сър Ланселот от Езерото, защото във всички турнири и двубои, било на живот или на смърт, той надминавал всички рицари и нито веднъж не бил победен освен чрез измама или магия. И тъй чудно се умножила воинската слава и чест на сър Ланселот, че след завръщането на крал Артур от Рим френската книга споменава най-първо неговото име. Затова от всички рицари кралица Гуиневир гледала най-благосклонно към него, а и той несъмнено обичал кралицата повече от всички други дами в живота си и за нея извършил много подвизи и я спасил от кладата^[2] с благородното си рицарство.

Така сър Ланселот си отпочивал дълго сред игри и забавления. Ала най-подир решил да се прояви в чудни приключения и заръчал на племенника си, сър Лионел, да се приготви за път и му рекъл:

— Ще тръгнем двамата да търсим приключения.

И тъй, въоръжили се те с всичко необходимо и като яхнали конете си, навлезли в една гъста гора, а сетне поели през ниска равнина. Ала към пладне станало горещо, та на сър Ланселот много му се доспало. Тогаз сър Лионел съгледал край един жив плет голямо ябълково дърво и рекъл:

— Братко, ей там има дебела сянка, дето ще можем да починем и ние, и конете ни.

— Добре си намислил, мили братко — отвърнал сър Ланселот, — защото от седем години насам не ми се е спало както сега.

И тъй, те слезли от конете, вързали ги на близките дървета и сър Ланселот легнал под ябълката, като сложил шлема под главата си. А сър Лионел останал да бди, додето той спял. И потънал сър Ланселот в дълбок сън.

И ето че през туй време минали наблизо трима рицаря на коне, препускайки с все сила. А подир тримата яздел един-единствен рицар. И като го видял, сър Лионел си помислил, че никога не е виждал такъв снажен рицар и така напет и богато облечен мъж.

И не след дълго този рицар настигнал един от тримата, повалил го на студената земя и той повече не могъл да стане. Сетне догонил втория рицар и го ударил така, че конят и ездачът паднали наземи. После се насочил право към третия рицар и като се изравнил със задницата на коня му, ударил го с копието ся. Сетне слязъл от коня си и без да изпуска юздата му, вързал и тримата рицари е поводите на собствените им коне.

И като видял всичко това, сър Лионел решил да се сражава с него, та се приготвил и яхнал тихо и тайно коня си, за да не събуди сър Ланселот. И като препуснал подире му, настигнал могъщия рицар и му рекъл да се обърне. Тогава онзи ударил сър Лионел така силно, че повалил и коня, и ездача на земята, после слязъл, вързал го здраво, метнал го на собствения си кон и тъй е четиримата се отправил към замъка си.

И като стигнал там, наредил да им овалят доспехите и голи да ги набият с тръни. А сетне ги хвърлил в черна тъмница, дето още много други рицари стенели и ридаели.