Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Как дяволът в женски образ искал да изкуши сър Борс да наруши обета си и как с божията милост той се избавил

— Уви, Борс — рекла тя, — нима не ще изпълните желанието ми?

— Господарко моя — отвърнал Борс, — няма друга дама на света, за която бих сторил това с по-голяма готовност, ала брат ми лежи мъртъв, наскоро убит.

— Ах, Борс — рекла тя, — толкоз отдавна ви любя заради голямата красота, що виждам у вас, и заради голямата храброст, що съм чула да притежавате, че тази нощ непременно трябва да ми дарите любовта си, затуй ви моля да не ми отказвате.

— Истина ви казвам — рекъл той, — не ще го сторя в никакъв случай.

Тогава тя заридала тъй горко, сякаш щяла да умре, и рекла:

— Ах, Борс, с тези свои думи ме тласкате към смъртта. — И като го хванала за ръка, помолила го да я погледне. — И сам ще видите, че ще умра от любов към вас.

— Няма да ви погледна — рекъл той.

Тогава тя излязла от покоите и се изкачила с дванайсет дами на върха на кулата, а една от дамите извикала:

— Ах, любезни рицарю сър Борс, смилете се над нас и изпълнете желанието на нашата господарка, защото, ако не го изпълните, всички ние ще умрем заедно с нея, като се хвърлим от тази висока кула, и ако допуснете да загинем заради такава дреболия, всички благородни дами и девици ще ви презират.

Погледнал той нагоре и всички тези знатни дами му се сторили тъй красиви и пребогато пременени, че много му дожаляло за тях. Ала въпреки туй твърдо решил, че ще е по-добре всички те да погубят душите си, нежели той да погуби своята. И тогава те до една в миг се хвърлили на земята. Като видял това сър Борс, изпълнил се със смут и почуда и сторил кръстен знак пред гърдите си и върху челото.

И тозчас чул страховит тътен и грозни викове, сякаш всички дяволи на ада се били събрали около него. И изведнъж изчезнали и кулата, и благородните дами, и параклисът, дето бил оставил брат си. Тогаз Борс вдигнал ръце към небето и рекъл:

— Преблаги Господи Боже, спасен съм чрез чудото ти!

Сетне взел доспехите си, яхнал коня и поел по пътя си.

И ето че не след дълго чул да бие камбана някъде от дясната му страна, отправил се натам и скоро видял манастир, заграден с високи стени, и го пуснали да влезе вътре. Досетили се братята, че е от рицарите, що търсят Светия граал, въвели го в една килия и свалили доспехите му.

— Праведни люде — рекъл сър Борс, — ако има сред вас някой свят човек, моля ви, позволете ми да говоря с него.

Тогава един от братята го завел при абата в манастирския параклис. И сър Борс го поздравил, а другият отвърнал на поздрава му.

— Сър — рекъл Борс, — аз съм странстващ рицар.

И му разказал всичките си приключения.

— Благородни рицарю — рекъл абатът, — не знам що за човек сте, ала нивга до днес не съм допускал, че рицар на вашата възраст може тъй твърдо да отстоява вярата на нашия Бог Иисус Христос. Вървете тази нощ да си починете, защото сега е твърде късно да чуете съветите ми, а утре ще ви поуча както мога.