Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Как двамата рицари се изправила един срещу друг, какво си казали и как започнали двубоя

— Сър — рекла девицата Линет на сър Бомен, — гледайте да бъдете бодър и пъргав, защото идва насреща смъртният ви враг, а на онзи прозорец стои моята господарка, сестра ми лейди Лионес.

— Къде? — попитал Бомен.

— Ей там — отвърнала девицата и посочила с пръст.

— Истина е — рекъл Бомен, — не ще и съмнение, че тя далеч надминава по хубост всички дами, които съм виждал до днес, и кълна се, не ми трябва друг повод за борба, защото тя ще бъде дамата на моето сърце и за нея ще се сражавам.

И той дълго не откъсвал очи от прозореца в прехлас. А лейди Лионес му се поклонила до земята, с вдигнати нагоре ръце.

Тогаз Червения рицар от Червените ливади викнал на сър Бомен:

— Стига си гледал натам, рицарю, а чуй съвета ми и обърни взор към мен, тъй като, предупреждавам те, тази дама е моя и за нея съм влизал в безчет люти битки.

— Ако това е истина — отвърнал Бомен, — струва ми се, че трудът ти е бил напразен, защото тя не обича ни теб, ни другарите ти, а да обичаш дама, която не те люби в ответ, е голяма глупост[1]. Ако видех, че тя не се радва, дето съм дошъл, бих се позамислил дали да се сражавам заради нея, ала от това, дето си обсадил замъка и, разбирам, че тя не желае любовта ти. Затуй добре да знаеш, Червени рицарю от Червените ливади, че аз я любя и ще я избавя от теб или ще умра.

— Така ли мислиш? — рекъл Червения рицар. — Струва ми се, трябва вече да си разбрал какво те чака, като си видял онези рицари, дето висят по дърветата.

— Позорно е за теб да вършиш такива злини — отвърнал Бомен, — защото така срамиш и себе си, и рицарската чест. И можеш да бъдеш сигурен, че никоя дама, която е чула за безсърдечните ти дела, не ще те залюби. Нима си въобразяваш, че видът на тези обесени рицари ме уплаши? Напротив, истина ти казвам, тъкмо напротив. Тази срамна гледка ми дава повече смелост и сила да се сражавам с теб, отколкото ако знаех, че си достоен рицар.

— Приготви се за бой — рекъл Червения рицар от Червените ливади — и стига празни думи.

Тогава сър Бомен помолил девицата Линет да се отдръпне и сетне двамата рицари затъкнали копия и връхлетели с все сила един срещу друг, и си разменили такива удари в средата на щитовете, че гръдните брони, подпръгите и подопашните ремъци на конете им се скъсали и двамата рухнали наземи с поводите в ръце и дълго лежали зашеметени, та всички в замъка и на полето помислили, че са си строшили вратовете.

И тогаз мнозина от присъстващите рекли, че този непознат рицар е безстрашен мъж и могъщ воин.

— Защото досега не сме видели ни един рицар да устои на Червения рицар от Червените ливади.

И така говорели всички в замъка и вън от него.

После двамата пъргаво скочили на крака, вдигнали щитове пред себе си, изтеглили мечове и се сблъскали като разярени лъвове и си нанесли такива тежки удари по шлемовете, че и двамата залитнали по две стъпка назад, ала после се съвзели и започнали тъй да секат с мечовете си, че големи парчета от броните и щитовете им осеяли земята.

Бележки

[1] Това твърдение на Гарет е напълно противоположно на традиционните схващания за рицарска любов и показва как Малори, в случая напълно независим от френски или от по-стари английски източници, изразява собственото си отношение към рицарските традиции. Подобни примери се срещат и на други места в книгата.