Томас Малори
Смъртта на Артур (160)

Глава 5

Как Тристан се наел да се сражава в двубой заради данъка на Корнуол и как бил посветен в рицарство

Тозчас отишъл Тристан при баща си, крал Мелиодас, и го помолил за съвет какво е най-добре да се направи, за да се избави Корнуол от данъка.

— Защото, струва ми се, срамота е сър Мархаус, братът на ирландската кралица, да си иде, без някой да се сражава с него.

— Колкото за това — рекъл крал Мелиодас, — трябва да знаеш, синко Тристан, че сър Мархаус се слави като един от най-храбрите рицари на света и е рицар на Кръглата маса и затова аз не познавам рицар в тукашните земи, който може да излезе насреща му.

— Уви — рекъл Тристан, — жалко, че не съм още рицар. Ала оставя ли сър Мархаус да се върне така в Ирландия, нека Бог нивга да не ми даде слава. Ако бях вече рицар, щях да изляза насреща му. Затова, сър, моля ви, позволете ми да ида при крал Марк и, стига да не е пряко волята ви, той да ме посвети в рицарство.

— На драго сърце — рекъл крал Мелиодас. — Постъпи тъй, както ти подсказва храбростта.

Тогава сър Тристан дълбоко благодарил на баща си и се приготвил да иде в Корнуол.

По същото време дошъл пратеник от дъщерята на крал Фарамон от Франция и донесъл любовни писма за сър Тристан и те били много тъжни и пълни с любовна мъка. Ала сър Тристан не се зарадвал на писмата й, понеже не я обичал. Изпратила му тя също и една млада чудно хубава хрътка. И когато кралската дъщеря разбрала, че сър Тристан не я люби, тя умряла от скръб, както се разказва в книгата. Тогава същият оръженосец, който донесъл писмото и хрътката, пак пристигнал при сър Тристан, както ще узнаете по-нататък.

И тъй, младият Тристан отишъл при вуйчо си, крал Марк от Корнуол. И като стигнал там, чул да казват, че никой рицар не желае да се сражава със сър Мархаус.

Тогава сър Тристан се явил при вуйчо си и рекъл:

— Сър, ако ме посветите в рицарство, аз ще се бия със сър Мархаус.

— Кой си ти — рекъл кралят — и откъде идеш?

— Сър — отвърнал Тристан, — идвам от земите на крал Мелиодас, който е женен за сестра ви, и трябва да знаете, че съм благородник.

Погледнал крал Марк сър Тристан и видял, че на години е млад, ала е отлично сложен и едър.

— Любезни сър — рекъл кралят, — как ви е името и къде сте роден?

— Сър — отвърнал той, — името ми е Тристан и съм роден в страната Лион.

— Добре — рекъл кралят. — Ако приемете този двубой, ще ви посветя в рицарство.

— Тъкмо затуй съм дошъл при вас — рекъл Тристан, — и за нищо друго.

И тогава крал Марк го посветил в рицарство. И веднага след това пратил вестоносец при сър Мархаус с писма, за да му съобщи, че един млад рицар е готов да се бие с него до смърт.

— Може и тъй да е — рекъл сър Мархаус, — ала кажи на крал Марк, че няма да се сражавам с рицар, който не е от кралска кръв, ще рече — син на крал или син на кралица, роден от принц или принцеса.

И когато крал Марк научил това, пратил да повикат сър Тристан Лионски и му предал отговора на сър Мархаус.

Тогаз сър Тристан рекъл:

— Щом е тъй, нека знае, че и по бащина, и по майчина линия съм от благородна кръв като него. И чуйте сега, сър, ще ви открия, че съм син на крал Мелиодас, роден от собствената ви сестра, лейди Елизабет, която умря в гората, когато ме роди.

— О, Иисусе Христе! — рекъл крал Марк. — Добре дошъл при мен, мили племеннико.

Тогава кралят повелил с най-голяма бързина да дадат на сър Тристан кон и най-скъпи доспехи, каквито можело да се намерят и купят със злато и сребро. Сетне крал Марк пратил вестоносци да съобщят на сър Мархаус, че срещу него ще се сражава мъж от по-благороден род, отколкото е той самият, и името му е сър Тристан Лионски, син на крал Мелиодас и сестрата на крал Марк. Тогава сър Мархаус бил щастлив и доволен, че ще се срази с такъв благородник.

И тъй, крал Марк и сър Мархаус се споразумели двубоят да стане на един остров близо до корабите на сър Мархаус. И натоварили сър Тристан с коня му и всичко, каквото било нужно нему и на коня, на един кораб, та нищо не липсвало на сър Тристан. И когато крал Марк и корнуолските васали видели как гордо изправен тръгва сър Тристан да се сражава за правата на Корнуол, всички достойни мъже и жени заплакали от жал, като узнали и разбрали, че такъв млад рицар излага живота си на опасност за тяхното право.