Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 5

Как един рицар намерил сър Ланселот да лежи в постелята на неговата възлюбена и как сър Ланселот се сражавал с този рицар

Ала не минал и час, и дошъл рицарят, комуто принадлежал шатърът, и помислил, че неговата любима лежи в постелята, та легнал до сър Ланселот, прегърнал го и започнал да го целува.

И когато сър Ланселот усетил, че го целува някой с остра брада, бързо скокнал от леглото, а след него скокнал и рицарят и грабнали тогаз двамата мечовете си и рицарят излязъл от шатъра, а сър Ланселот се спуснал подире му. И тъй, близо до една клисура сър Ланселот го ранил тежко, почти смъртоносно. Тогава рицарят помолил за пощада и сър Ланселот му подарил живота при условие, че ще му каже защо е легнал в постелята.

— Сър — рекъл рицарят, — шатърът е мой и бяхме се уговорили с моята дама да прекара нощта с мен, а сега може би ще умра от тази рана.

— Горчиво съжалявам, че ви нараних — отвърнал сър Ланселот, — ала се боях от предателство, понеже неотдавна бях измамен. Затова елате в шатъра да си починете, а аз се надявам, че ще успея да спра кръвта.

И тъй, двамата отишли в шатъра и скоро сър Ланселот спрял кръвта. И ето че дошла след малко дамата на рицаря, която била голяма хубавица, и като видяла, че нейният лорд Белеус е тежко ранен, викнала ядно на сър Ланселот и горко заридала.

— Не плачи, господарко моя и любов моя — рекъл Белеус, — понеже този рицар е добър човек и странстващ рицар.

Сетне й разказал как се случило така, че бил ранен.

— И когато се предадох, той ми подари живота и спря кръвта.

— Сър — рекла дамата, — моля ви, кажете ми чий рицар сте и как ви е името?

— Любезна господарко — рекъл той, — името ми е сър Ланселот от Езерото.

— Още щом ви чух да говорите, досетих се, че сте вие — рекла дамата, — защото често съм ви виждала и ви познавам по-добре, отколкото предполагате. Ала сега обещайте ми най-любезно, заради злото, което сторихте на мен и на моя господар Белеус, че когато той се яви в двора на крал Артур, вие ще сторите така, че той да бъде въздигнат за рицар на Кръглата маса, тъй като е отличен и храбър воин и могъщ владетел на земи в Крайбрежните острови.

— Любезна господарко — отвърнал сър Ланселот, — нека дойде в двора на следващия голям празник, а гледайте и вие да дойдете с него, и аз ще направя всичко, което е по силите му, та ако излезе юначен, ще се удостоите с каквото желаете.

И додето си приказвали тъй, нощта превалила и се съмнало. Тогаз сър Ланселот се въоръжил и яхнал коня си, а те му показали пътя към манастира и тъй, след два часа, той стигнал там.