Томас Малори
Смъртта на Артур (441)

Глава 10

Как започнал турнирът край Уинчестър, кои рицари влезли в битката и за други неща

А на сутринта крал Артур и рицарите му поели за турнира, тъй като кралят вече три дни чакал да се съберат всичките му благородни воини. И като тръгнал крал Артур, сър Ланселот и сър Лавейн също се подготвили за път и всеки от двамата носел по един бял щит, а сър Ланселот взел със себе си аления ръкав. И тъй, простили се със стария барон сър Бернард и с дъщеря му, Прекрасната девица от Астолат, и яздили, додето стигнали в града Камелот, както в онези времена наричали Уинчестър. А там вече се било събрало голямо множество крале, херцози, графове, барони и благородни рицари. Ала сър Ланселот с помощта на сър Лавейн се подслонил у един богат гражданин, та никой не знаел къде е. И там си отпочинали те до празника Успение Богородично.

Тогава екнали тръби и свикали всички на полето, а крал Артур седнал под висок сенник да наблюдава кой ще се отличи най-добре. Ала както се казва във френската книга, кралят не позволявал на сър Гауейн да се отделя от него, тъй като сър Гауейн никога не печелел първенството, ако сър Ланселот се сражавал в турнира, и много пъти се било случвало сър Гауейн да си иде посрамен, когато Ланселот излизал да се бие предрешен. Тогава някои от кралете, като например крал Агуизанс Ирландски и кралят на Шотландия, преминали към страната на крал Артур, а на противната страна били кралят на Северен Уелс, Краля със стоте рицари и кралят на Нортъмбърланд, а също и Галахалт Високородния принц. Ала тези трима крале и този херцог били твърде слаби да устоят срещу дружината на крал Артур, тъй като на негова страна се сражавали най-благородните рицари на света.

И тъй, оттеглили се двете дружини една срещу друга и всеки рицар се приготвил да се сражава и според силите си да стори каквото може. Тогава сър Ланселот също се въоръжил, а сетне сложил червения ръкав на шлема си и здраво го закрепил. После сър Ланселот и сър Лавейн напуснали тайно Уинчестър и яздили, додето стигнали в една зелена горичка зад рицарите, които щели да се сражават срещу дружината на крал Артур, и там изчакали да започне битката. И ето че се хвърлили в боя шотландският крал и кралят на Ирландия от дружината на крал Артур, а срещу тях излезли кралят на Нортъмбърланд и Краля със стоте рицари. И кралят на Шотландия повалил краля на Нортъмбърланд, а Краля със стоте рицари повалил ирландския крал Агуизанс. После сър Паломид, който се сражавал на страната на крал Артур, се срещнал със сър Галахалт и всеки повалил другия от коня, а рицарите им помогнали на господарите си отново да ги яхнат. И тогава започнала люта битка между двете дружини.

И хвърлили се в нея сър Брандилес, сър Саграмор Похотливи, сър Додинас Свирепи, сър Кей Сенешала, сър Грифлет Син Божи, сър Лукан Виночерпеца, сър Бедивер, сър Агравейн, сър Гахерис, сър Мордред, сър Мелиот де Логрис, сър Озана Сърцати, сър Сафер, сър Епиногрус и сър Галерон от Голуей. Всички тези петнайсет рицари били рицари на Кръглата маса и се втурнали в боя заедно с още мнозина други и отблъснали краля на Нортъмбърланд и краля на Северен Уелс.

Като видял това сър Ланселот, който се криел сред листака на горичката, рекъл на сър Лавейн:

— Гледайте там онези рицари как храбро се защитават като глигани, подгонени от кучета.

— Истина е — рекъл сър Лавейн.