Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как кралят изпратил сър Тристан във Франция с един наставник на име Гувернал и как там той се научил да свири на арфа, да ловува със сокол и да гони дивеч

Тогава кралят наредил да повикат един благородник, много учен и начетен мъж на име Гувернал и изпратил младия Тристан с Гувернал във Франция да научи езика, обноските и бойното изкуство. И там Тристан прекарал повече от седем години. И след като изучил добре езика и всичко друго, което можел да научи в тази страна, върнал се у дома при баща си, крал Мелиодас.

И тъй, Тристан се научил да свири на арфа по-изкусно от всеки друг и нямало на света втори като него, защото на младини положил много усилия да усвои арфата и другите музикални инструменти. Сетне пък, когато нарасла силата и мощта му, дълго се трудил, та станал отличен ловец на дивеч с хрътка и със сокол и надминал всеки друг благородник, за когото сме чували да се говори. И както се разказва в книгата, той пръв установил основните правила за ловуване — как да се вдигне дивеч, как да се тръби с рог и всички думи, които имаме и до днес за лов със соколи и хрътки. И затова книгата за лов с хрътки и лов със соколи се нарича Книгата на сър Тристан[1].

Ето защо, струва ми се, всички благородници от стари родове трябва да почитат сър Тристан заради хубавите изрази, които употребяват днес и ще използват, додето свят светува, понеже чрез тях достойните мъже могат да различат благородника от йомена[2] и йомена от простия селяк. Тъй като онзи, който е от издигнат род, ще се стреми към благородни нрави и ще следва обичаите на благородните мъже.

И тъй, сър Тристан останал в Корнуол, додето порасъл и заякнал и навършил осемнайсет години. И крал Мелиодас много се радвал на Тристан, а също и кралицата, неговата съпруга, защото през целия си сетнешен живот, поради това, че Тристан я спасил от кладата, тя не го мразела, а много го обичала и му давала скъпи дарове. И където и да идел сър Тристан, людете от всички съсловия го обичали.

Бележки

[1] Като „законодател на лова“ Тристан се явява за първи път в английска поема от XII в. Името му се споменава и в доста по-късни книги, посветени на ловното изкуство.

[2] Йомен — тук думата е употребена в смисъл на „дребен земевладелец“.