Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Как Хубавата Изолда посъветвала сър Тристан да иде в двора на крал Артур на празника Петдесетница

Сега да оставим тази история и да разкажем за сър Тристан и за сър Паломид, непокръстения сарацин.

И тъй, сър Тристан се върнал от странстванията си в замъка Веселата стража и цели две години и повече, додето сър Ланселот се скитал безвестен, славата му се разнасяла из кралството Логрис. И безчет чудни приключения срещнал той в тамошните земи, ала от всички излязъл със слава, чест и достойнство.

И като се прибрал в замъка, Хубавата Изолда му казала за голямото празненство, което се устройвало на Петдесетница, и му разправила също как сър Ланселот се скитал безвестен повече от две години, додето бил изгубил разсъдъка си, и как бил изцелен благодарение на свещения съсъд Светия граал.

— Уви — рекъл сър Тристан, — причина за всичко туй е някоя разпра между него и кралица Гуиневир.

— Сър — рекла лейди Изолда, — знам всичко, тъй като кралица Гуиневир ми прати писмо, в което ми разказа всичко и молеше да отидете да го търсите.

Ала сега, слава Богу, той отново е здрав и читав и пак се е върнал в двора.

— Твърде ме радва това — рекъл сър Тристан. — А сега вие и аз ще се приготвим за път, защото и двамата ще идем на празненството.

— Сър — рекла Изолда, — ако нямате нищо против, аз ще остана тук, тъй като заради мен мнозина храбри рицари ще пожелаят да се сражават с вас и по тази причина ще се изложите на твърде много мъки и изпитания.

— Ако вие не дойдете — рекъл сър Тристан, — и аз няма да ида.

— Боже опази! — рекла Хубавата Изолда. — Защото тогава ще бъда посрамена пред всички кралици и високопоставени дами. Как може вие, един от най-славните рицари и рицар на Кръглата маса, да не присъствате на празненството? Какво ще рекат рицарите? „Гледайте как сър Тристан препуска подир хрътките и вдига ловните си соколи, та се е скрил в замъка със своята дама и не мисли за рицарската си чест. Уви — ще кажат те, — жалко, че е станал рицар и че го е залюбила благородна дама.“ А какво ще рекат кралиците и дамите за мен самата? Не съм достойна да живея, ако попреча на такъв благороден рицар като вас да печели слава и чест.

— Заклевам се в Бога — рекъл сър Тристан на Хубавата Изолда, — справедливи са думите ви и благороден е съветът ви. Сега разбирам, че истински ме любите. Затуй ще постъпя така, както ме съветвате. Ала ще потегля сам и никой, ни мъж, ни момче, не ще взема със себе си. Ще тръгна идния вторник без никакво друго въоръжение освен копие и меч.