Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 11
Как Хубавата Изолда посъветвала сър Тристан да иде в двора на крал Артур на празника Петдесетница
Сега да оставим тази история и да разкажем за сър Тристан и за сър Паломид, непокръстения сарацин.
И тъй, сър Тристан се върнал от странстванията си в замъка Веселата стража и цели две години и повече, додето сър Ланселот се скитал безвестен, славата му се разнасяла из кралството Логрис. И безчет чудни приключения срещнал той в тамошните земи, ала от всички излязъл със слава, чест и достойнство.
И като се прибрал в замъка, Хубавата Изолда му казала за голямото празненство, което се устройвало на Петдесетница, и му разправила също как сър Ланселот се скитал безвестен повече от две години, додето бил изгубил разсъдъка си, и как бил изцелен благодарение на свещения съсъд Светия граал.
— Уви — рекъл сър Тристан, — причина за всичко туй е някоя разпра между него и кралица Гуиневир.
— Сър — рекла лейди Изолда, — знам всичко, тъй като кралица Гуиневир ми прати писмо, в което ми разказа всичко и молеше да отидете да го търсите.
Ала сега, слава Богу, той отново е здрав и читав и пак се е върнал в двора.
— Твърде ме радва това — рекъл сър Тристан. — А сега вие и аз ще се приготвим за път, защото и двамата ще идем на празненството.
— Сър — рекла Изолда, — ако нямате нищо против, аз ще остана тук, тъй като заради мен мнозина храбри рицари ще пожелаят да се сражават с вас и по тази причина ще се изложите на твърде много мъки и изпитания.
— Ако вие не дойдете — рекъл сър Тристан, — и аз няма да ида.
— Боже опази! — рекла Хубавата Изолда. — Защото тогава ще бъда посрамена пред всички кралици и високопоставени дами. Как може вие, един от най-славните рицари и рицар на Кръглата маса, да не присъствате на празненството? Какво ще рекат рицарите? „Гледайте как сър Тристан препуска подир хрътките и вдига ловните си соколи, та се е скрил в замъка със своята дама и не мисли за рицарската си чест. Уви — ще кажат те, — жалко, че е станал рицар и че го е залюбила благородна дама.“ А какво ще рекат кралиците и дамите за мен самата? Не съм достойна да живея, ако попреча на такъв благороден рицар като вас да печели слава и чест.
— Заклевам се в Бога — рекъл сър Тристан на Хубавата Изолда, — справедливи са думите ви и благороден е съветът ви. Сега разбирам, че истински ме любите. Затуй ще постъпя така, както ме съветвате. Ала ще потегля сам и никой, ни мъж, ни момче, не ще взема със себе си. Ще тръгна идния вторник без никакво друго въоръжение освен копие и меч.