Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 4
Как сър Тристан повалил сър Саграмор Похотливи и сър Додинас Свирепи
После изпратил слугата си Гувернал в близкия град и му заповядал да донесе нови доспехи, тъй като сър Тристан отдавна не бил почивал и доспехите му били пробити и насечени. И когато слугата му Гувернал се върнал с бронята, той се сбогувал с домакина си, яхнал коня си и рано сутринта се отправил на път.
И ето че съвсем ненадейно сър Тристан срещнал сър Саграмор Похотливи и сър Додинас Свирепи. И тези двама рицари спрели сър Тристан, задали му множество въпроси и го запитали дали желае да премери сили с тях.
— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — на драго сърце бих влязъл в двубой с вас, ала съм дал дума наскоро да се сражавам с един твърде силен рицар и затуй не ми се иска да започвам битка с вас, тъй като, ако се случи да бъда ранен, не ще мога да се сражавам, както съм обещал.
— Колкото за това — рекъл Саграмор, — волю-неволю ще се биете с нас, защото инак няма да ви позволим да минете оттук.
— Тъй да бъде — отвърнал сър Тристан, — щом ме принуждавате, ще направя каквото мога.
Тогава двамата вдигнали щитове и връхлетели яростно един срещу друг. Ала с голямата си сила сър Тристан повалил сър Саграмор от седлото, а сетне обърнал коня си и викнал на сър Додинас:
— Рицарю, приготви се за бой!
И тозчас много умело сър Тристан повалил Додинас от коня. И като ги видял и двамата да лежат на земята, дръпнал поводите и отново поел пътя си заедно със слугата Гувернал.
Ала щом сър Тристан се изгубил от погледа им, сър Саграмор и сър Додинас отишли при конете си, бързо ги яхнали и поели след него. И когато сър Тристан ги видял да препускат подире му, обърнал коня и ги запитал какво искат.
— Преди малко ви повалих на земята по ваше желание и настояване. Исках да си вървя с мир, ала вие не ме пуснахте, а сега ми се струва, че пак сте дошли да се биете с мен.
— Вярно е — рекли сър Саграмор и сър Додинас — Искаме да си отмъстим за злото, което ни сторихте.
— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — едва ли е нужно, тъй като вие сами сте причината за това, което ви сторих. И затуй ви моля, в името на рицарската чест пуснете ме да си продължа по пътя, понеже съм сигурен, че ако се сражавам с вас, няма да се отърва без тежки рани, а предполагам, че и вие няма да останете невредими. Ето защо никак не ми се иска да се бия с вас, тъй като след три дни трябва да премеря сили с един славен рицар, от най-храбрите на света, а ако съм ранен, не ще мога да се сражавам с него.
— Кой е рицарят, с когото ще се сражавате? — запитал сър Саграмор.
— Сър — отвърнал Тристан, — той е славният рицар на име Паломид.
— Кълнем се в живота си — рекли сър Саграмор и сър Додинас, — с право се боите от него, защото ще се уверите, че е отличен и храбър рицар. И щом като ви чака толкоз тежка битка, този път ще ви оставим да си идете с мир, макар че инак нямаше тъй лесно да се отървете от нас.
— Ала, любезни рицарю — рекъл сър Саграмор, — кажете ни името си.
— Сър — рекъл той, — името ми е сър Тристан Лионски.
— Аха — рекли сър Саграмор и сър Додинас, — радваме се, че ви срещнахме, защото немалко сме слушали за достойните ви дела.
Сетне се простили и всеки тръгнал по пътя си.