Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Как сър Тристан повалил сър Саграмор Похотливи и сър Додинас Свирепи

После изпратил слугата си Гувернал в близкия град и му заповядал да донесе нови доспехи, тъй като сър Тристан отдавна не бил почивал и доспехите му били пробити и насечени. И когато слугата му Гувернал се върнал с бронята, той се сбогувал с домакина си, яхнал коня си и рано сутринта се отправил на път.

И ето че съвсем ненадейно сър Тристан срещнал сър Саграмор Похотливи и сър Додинас Свирепи. И тези двама рицари спрели сър Тристан, задали му множество въпроси и го запитали дали желае да премери сили с тях.

— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — на драго сърце бих влязъл в двубой с вас, ала съм дал дума наскоро да се сражавам с един твърде силен рицар и затуй не ми се иска да започвам битка с вас, тъй като, ако се случи да бъда ранен, не ще мога да се сражавам, както съм обещал.

— Колкото за това — рекъл Саграмор, — волю-неволю ще се биете с нас, защото инак няма да ви позволим да минете оттук.

— Тъй да бъде — отвърнал сър Тристан, — щом ме принуждавате, ще направя каквото мога.

Тогава двамата вдигнали щитове и връхлетели яростно един срещу друг. Ала с голямата си сила сър Тристан повалил сър Саграмор от седлото, а сетне обърнал коня си и викнал на сър Додинас:

— Рицарю, приготви се за бой!

И тозчас много умело сър Тристан повалил Додинас от коня. И като ги видял и двамата да лежат на земята, дръпнал поводите и отново поел пътя си заедно със слугата Гувернал.

Ала щом сър Тристан се изгубил от погледа им, сър Саграмор и сър Додинас отишли при конете си, бързо ги яхнали и поели след него. И когато сър Тристан ги видял да препускат подире му, обърнал коня и ги запитал какво искат.

— Преди малко ви повалих на земята по ваше желание и настояване. Исках да си вървя с мир, ала вие не ме пуснахте, а сега ми се струва, че пак сте дошли да се биете с мен.

— Вярно е — рекли сър Саграмор и сър Додинас — Искаме да си отмъстим за злото, което ни сторихте.

— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — едва ли е нужно, тъй като вие сами сте причината за това, което ви сторих. И затуй ви моля, в името на рицарската чест пуснете ме да си продължа по пътя, понеже съм сигурен, че ако се сражавам с вас, няма да се отърва без тежки рани, а предполагам, че и вие няма да останете невредими. Ето защо никак не ми се иска да се бия с вас, тъй като след три дни трябва да премеря сили с един славен рицар, от най-храбрите на света, а ако съм ранен, не ще мога да се сражавам с него.

— Кой е рицарят, с когото ще се сражавате? — запитал сър Саграмор.

— Сър — отвърнал Тристан, — той е славният рицар на име Паломид.

— Кълнем се в живота си — рекли сър Саграмор и сър Додинас, — с право се боите от него, защото ще се уверите, че е отличен и храбър рицар. И щом като ви чака толкоз тежка битка, този път ще ви оставим да си идете с мир, макар че инак нямаше тъй лесно да се отървете от нас.

— Ала, любезни рицарю — рекъл сър Саграмор, — кажете ни името си.

— Сър — рекъл той, — името ми е сър Тристан Лионски.

— Аха — рекли сър Саграмор и сър Додинас, — радваме се, че ви срещнахме, защото немалко сме слушали за достойните ви дела.

Сетне се простили и всеки тръгнал по пътя си.