Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 15

Как сър Блеоберис поискал най-хубавата дама от двора на крал Марк, как я взел и как после се сражавал заради нея

Случило се един ден, че храбрият рицар Блеоберис Гански, брат на Бламор Гански и близък роднина на сър Ланселот от Езерото, дошъл в двора на крал Марк и отправил към краля молба да му даде какъвто дар поиска от неговия двор. И когато кралят чул молбата му, много се зачудил, ала понеже той бил рицар на Кръглата маса и прославен мъж, крал Марк се съгласил да изпълни желанието му.

— Ето какво искам — рекъл сър Блеоберис, — ще ми дадете най-хубавата дама от вашия двор, която си избера.

— Не мога да ви откажа — отвърнал крал Марк. — Избирайте според волята си.

И тогава сър Блеоберис избрал жената на сър Сегуарид, хванал я за ръка и излязъл с нея. Сетне яхнал коня си, сложил я да седне зад оръженосеца и потеглил по пътя си.

Когато сър Сегуарид научил, че съпругата му е тръгнала с един рицар от двора на крал Артур, въоръжил се и препуснал подир рицаря да я избави. И след като Блеоберис отвел тази дама, крал Марк и целият му двор люто се разгневили.

Ала някои дами знаели за голямата любов между сър Тристан и тази дама и че тя люби сър Тристан повече от всички други рицари на света. И една от тях порицала най-строго сър Тристан и го нарекла страхливец, който позори рицарската си чест, като позволява тъй позорно да бъде отведена дама от двора на вуйчо му, ала тя искала да каже, че е допуснал това, макар да се обичали от все сърце. Ала сър Тристан й отговорил ето така:

— Любезна господарко, не е моя работа да се меся, когато нейният господар и съпруг е тук. Ако съпругът й не беше тук, в двора, вероятно за честта на този двор щях да стана неин закрилник. И ако сър Сегуарид не успее да я избави, може би аз ще си поговоря с онзи храбър рицар, преди да напусне земите ни.

Наскоро след това дошъл в двора един от оръженосците на сър Сегуарид и разказал, че господарят му бил надвит и смъртноранен, и рекъл:

— Когато той се опита да избави жена си, сър Блеоберис го повали и тежко го рани.

Тогаз крал Марк дълбоко се опечалил, а с него и целият му двор. И като чул сър Тристан всичко това, засрамил се и люто се разгневил, та начаса се въоръжил и яхнал коня си, а слугата Гувернал го последвал с щита и копието му.

И както препускал, сър Тристан срещнал братовчед си, сър Андред, а той бил изпратен по заповед на крал Марк да намери и заведе при него, ако е по силите му, двама рицари от двора на крал Артур, които странствали из земите му да търсят приключения. И когато Тристан видял сър Андред, запитал го какви вести носи.

— Господ да ми е на помощ — отвърнал сър Андред, — по-лошо нещо не ми се е случвало, защото по заповед на крал Марк бях изпратен да търся двама рицари от двора на крал Артур, а единият от тях ме нападна и ме рани и никак не обърна внимание на туй, което имах да му предам.

— Любезни братовчеде — рекъл сър Тристан, — върви си по пътя, а ако ги срещна, може би ще успея да отмъстя за теб.

И тъй, сър Андред поел към Корнуол, а сър Тристан препуснал подир двамата рицари. И единият от тях се наричал Саграмор Похотливи, а другият — Додинас Свирепи.