Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 25

Как сър Мархаус се сражавал с херцога и шестте му синове и как ги принудил да се предадат

Излезли сетне на бой другите четирима синове, по двойки, и двамина от тях си строшили копията, а после и другите двама. И през цялото време сър Мархаус никого не нападнал. Ала подир това се втурнал към херцога и тъй силно го ударил с копието си, че кон и ездач паднали наземи. Същото сторил и със синовете му. Тогаз сър Мархаус слязъл от коня и заповядал на херцога да се предаде, иначе щял да го убие.

В туй време някои от синовете се посъвзели и искали отново да нападнат сър Мархаус, ала той рекъл на херцога:

— Възпри синовете си, иначе ще убия всинца ви.

Като видял, че не ще избегне смъртта, херцогът викнал на синовете си да се предадат. Тогаз те до един коленичили пред сър Мархаус и му връчили мечовете си с ефеса напред и той ги пощадил. Сетне помогнали на баща си да стане и по общо съгласие се заклели пред сър Мархаус, че никога вече не ще бъдат врагове на крал Артур и още, че на Петдесетница херцогът и синовете му ще отидат при краля и ще се предадат на неговата милост.

Сетне сър Мархаус си тръгнал от замъка и след два дни неговата дама го завела на голям турнир, обявен от лейди Де Ваус. И разгласено било, че най-храбрият рицар ще получи златен венец на стойност хиляда безанта[1]. И на този турнир сър Мархаус се сражавал тъй достойно, че се покрил със слава, като победил четирийсет рицари. И тъй, златният венец бил отреден нему.

Тръгнал си той оттам е големи почести и след седем дни дамата му го завела в имението на един граф на име Фергус, който по-късно станал рицар на сър Тристан. И този граф бил още млад и наскоро бил наследил земите си, а недалеч от замъка му живеел великан на име Таулурд, който имал в Корнуол брат на име Таулас и него сър Тристан убил, когато изгубил разсъдъка си[2]. И тъй, графът се оплакал на сър Мархаус, че наблизо се е заселил великан, който опустошава земите му, та той не смеел никъде да иде, нито дори да излезе от замъка си.

— Сър — попитал рицарят, — как се сражава този великан — на кон или пешком?

— Пешком — рекъл графът. — Няма кон, който може да го носи.

— В такъв случай — рекъл сър Мархаус — ще се сражавам с него пешком.

И тъй, на сутринта сър Мархаус помолил графа да му даде човек от свитата си, който да го заведе при великана. И като тръгнали, намерили го да седи под една бодлива зеленика, а наоколо му имало безброй железни боздугани и бойни секири.

Тогаз сър Мархаус вдигнал щит пред себе си и се запътил към великана, а той взел един железен боздуган и още с първия удар разцепил на две щита му. В голяма опасност се озовал рицарят, тъй като великанът бил хитър в боя, ала най-подир сър Мархаус отсякъл дясната му ръка над лакътя. Тогава великанът побягнал, а рицарят се спуснал да го гони, додето накрая великанът нагазил в една река и понеже бил много висок, сър Мархаус не можел да нагази след него, та да го стигне. Тогаз рицарят накарал слугата на граф Фергус да събере камъни и започнал с тях да замеря великана и да му нанася тежки удари, додето най-сетне той паднал във водата и умрял.

Отишъл тогава сър Мархаус в замъка на великана и освободил от тъмницата там двайсет и четири дами и дванайсет рицаря и намерил такова съкровище, че до сетния ден на живота си не знаел що е нужда. После се върнал при граф Фергус, който му благодарил от все сърце и искал да му подари половината си земя, ала той отказал.

И тъй, сър Мархаус живял при графа почти половин година, тъй като получил много тежки рани в боя с великана, и най-подир си отишъл. И като яздел по пътя си, за да се върне при сър Гауейн и сър Юуейн, срещнал случайно четирима рицари от двора на крал Артур — сър Саграмор Похотливи, сър Озана, сър Додинас Свирепи и сър Фелот Листенойски. И сър Мархаус с едно копие повалил тези четирима рицари и тежко ги ранил. Сетне отново тръгнал към мястото на срещата, за да стигне там на уречения ден.

Бележки

[1] Безант — златна монета, сечена първоначално във Византия. — Б.пр.

[2] За обезумяването на Тристан вж. Книга девета, глава 17–19.