Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 14
Как сър Ланселот проследил една хрътка и влязъл подире й в замък, дето намерил мъртъв рицар, и как после една девица го помолила да излекува брат й
Сега да ги оставим там и да разкажем за сър Ланселот, който дълго яздил през гъста гора, додето накрая зърнал една черна хрътка, която душела земята, сякаш е намерила дирята на ранен елен. И тръгнал той подир хрътката и скоро съгледал да се точи по пътеката кървава следа. И сър Ланселот поел по дирята. А хрътката все поглеждала назад и тъй прекосила едно голямо тресавище, ала сър Ланселот вървял все подир нея.
И накрая сър Ланселот съзрял стар замък и хрътката изтичала натам и минала по моста. Минал след нея и сър Ланселот по този мост, а той бил вехт и прогнил; и като стигнал в голямата зала, видял да лежи на пода мъртъв рицар с благородно лице, а хрътката ближела раните му.
Излязла тогаз отнейде една дама и взела да ридае и да кърши ръце, а сетне рекла:
— О, рицарю, голяма скръб ми причини ти!
— Защо говорите така? — запитал сър Ланселот. — Нищо лошо не съм сторил аз на този рицар, а хрътката ме доведе тук по кървавата диря. Затова, любезна господарко, не се гневете, тъй като горчиво скърбя за вашето нещастие.
— Вярно е, сър — рекла тя, — зная, че не вие сте убили моя съпруг, защото този, дето извърши това, е тежко ранен и едва ли някога ще оздравее, в туй съм уверена.
— Как се казваше съпругът ви? — запитал сър Ланселот.
— Сър — рекла тя, — името му беше Гилберт Незаконородени и се славеше като един от най-храбрите рицари на света, а името на този, дето го уби, не зная.
— Бог да ви дари утеха — рекъл сър Ланселот.
И с тези думи си тръгнал и поел отново през гората. И срещнал там девица, която добре го познавала, и още отдалеч му викнала:
— Добре се случи да ви видя, господарю. Заклевам ви в името на рицарската ви чест да помогнете на брат ми, който лежи тежко ранен и кръвта му не спира да тече, защото днес той се сражава със сър Гилберт Незаконородени и го уби в честен двубой, ала и сам бе тежко ранен. И тук наблизо в един замък живее дама, магьосница, и тя днес ми каза, че раните на брат ми не ще заздравеят, додето не намеря рицар, готов да иде в Гибелния параклис и да вземе оттам меча и кървавия покров, с който бил загърнат убитият рицар. И парче от този покров и мечът щели да изцелят раните на брат ми само с едно докосване.
— Чудни неща ми разказвате — рекъл сър Ланселот, — ала все пак открийте ми името на брат си.
— Сър — отвърнала тя, — името му е сър Мелиот де Логрис.
— Това горчиво ме наскърбява — рекъл сър Ланселот, — защото той е мой другар и рицар на Кръглата маса, и за да му помогна, ще сторя всичко, което е по силите ми.
— Щом е тъй, сър — рекла тя, — вървете все по този широк път и той ще ви изведе право при Гибелния параклис, а аз ще чакам тук, додето се върнете с божията помощ. И ако вие не успеете, не познавам друг рицар на земята, който ще може да излезе с чест от това приключение.