Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как сър Ланселот проследил една хрътка и влязъл подире й в замък, дето намерил мъртъв рицар, и как после една девица го помолила да излекува брат й

Сега да ги оставим там и да разкажем за сър Ланселот, който дълго яздил през гъста гора, додето накрая зърнал една черна хрътка, която душела земята, сякаш е намерила дирята на ранен елен. И тръгнал той подир хрътката и скоро съгледал да се точи по пътеката кървава следа. И сър Ланселот поел по дирята. А хрътката все поглеждала назад и тъй прекосила едно голямо тресавище, ала сър Ланселот вървял все подир нея.

И накрая сър Ланселот съзрял стар замък и хрътката изтичала натам и минала по моста. Минал след нея и сър Ланселот по този мост, а той бил вехт и прогнил; и като стигнал в голямата зала, видял да лежи на пода мъртъв рицар с благородно лице, а хрътката ближела раните му.

Излязла тогаз отнейде една дама и взела да ридае и да кърши ръце, а сетне рекла:

— О, рицарю, голяма скръб ми причини ти!

— Защо говорите така? — запитал сър Ланселот. — Нищо лошо не съм сторил аз на този рицар, а хрътката ме доведе тук по кървавата диря. Затова, любезна господарко, не се гневете, тъй като горчиво скърбя за вашето нещастие.

— Вярно е, сър — рекла тя, — зная, че не вие сте убили моя съпруг, защото този, дето извърши това, е тежко ранен и едва ли някога ще оздравее, в туй съм уверена.

— Как се казваше съпругът ви? — запитал сър Ланселот.

— Сър — рекла тя, — името му беше Гилберт Незаконородени и се славеше като един от най-храбрите рицари на света, а името на този, дето го уби, не зная.

— Бог да ви дари утеха — рекъл сър Ланселот.

И с тези думи си тръгнал и поел отново през гората. И срещнал там девица, която добре го познавала, и още отдалеч му викнала:

— Добре се случи да ви видя, господарю. Заклевам ви в името на рицарската ви чест да помогнете на брат ми, който лежи тежко ранен и кръвта му не спира да тече, защото днес той се сражава със сър Гилберт Незаконородени и го уби в честен двубой, ала и сам бе тежко ранен. И тук наблизо в един замък живее дама, магьосница, и тя днес ми каза, че раните на брат ми не ще заздравеят, додето не намеря рицар, готов да иде в Гибелния параклис и да вземе оттам меча и кървавия покров, с който бил загърнат убитият рицар. И парче от този покров и мечът щели да изцелят раните на брат ми само с едно докосване.

— Чудни неща ми разказвате — рекъл сър Ланселот, — ала все пак открийте ми името на брат си.

— Сър — отвърнала тя, — името му е сър Мелиот де Логрис.

— Това горчиво ме наскърбява — рекъл сър Ланселот, — защото той е мой другар и рицар на Кръглата маса, и за да му помогна, ще сторя всичко, което е по силите ми.

— Щом е тъй, сър — рекла тя, — вървете все по този широк път и той ще ви изведе право при Гибелния параклис, а аз ще чакам тук, додето се върнете с божията помощ. И ако вие не успеете, не познавам друг рицар на земята, който ще може да излезе с чест от това приключение.