Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Книга двайсет и първа
Глава 1
Как сър Мордред дръзнал да си присвои кралската власт в Англия и пожелал да се венчае за кралица Гуиневир, съпругата на баща му
Додето сър Мордред управлявал Англия, накарал да напишат писма, които уж идвали отвъд морето и известявали, че крал Артур бил загинал в бой със сър Ланселот. И сър Мордред свикал в парламента всички лордове и ги принудил да го изберат за крал. Тогава го коронясали в Кентърбъри и той устроил там петнайсетдневни тържества. Сетне отишъл в Уинчестър, повикал кралица Гуиневир и заявил пред всички, че ще се венчае за нея, съпругата на вуйчо му и на баща му. И тъй, започнал той приготовления за сватбеното тържество и определил ден за венчавката. А кралица Гуиневир била извънмерно опечалена, ала не смеела да разкрие какво й е на сърцето и все говорела любезно и се съгласявала със сър Мордред.
Сетне поискала от сър Мордред да й разреши да иде в Лондон, за да купи различни неща, необходими за сватбата[1]. И тъй като го помолила твърде любезно, сър Мордред й повярвал напълно, та й позволил да отиде. И тъй, като стигнала в Лондон, тя се оттеглила в Лондонската кула, бързо набавила всякакви запаси, събрала многобройна дружина воини и се приготвила да се защищава там.
Когато сър Мордред разбрал как бил измамен, люто се разгневил. И накратко казано, отишъл и обсадил с мощно войнство Лондонската кула и започнал яростно да я напада със стенобитни машини и тежки залпове[2]. Ала всичко било напразно, тъй като сър Мордред ни с ласкави думи, ни със заплахи не успял да склони кралица Гуиневир да се остави отново в неговите ръце.
Тогаз дошъл епископът на Кентърбъри, благороден духовник и свят мъж, и рекъл на сър Мордред тъй:
— Сър, какво правите? Нима искате да разгневите Бога и да опозорите себе си и цялото рицарство? Нима крал Артур не е ваш вуйчо, брат на майка ви, и не сте ли заченат от самия него в утробата на собствената му сестра, та искате да се венчаете за съпругата на баща си? Сър — рекъл благородният духовник, — откажете се от това намерение, инак ще ви прокълна с Библия, камбана и свещ[3].
— Стори каквото пожелаеш — рекъл сър Мордред, — ала знай, че не ще ме спреш.
— Сър — рекъл епископът, — а вие трябва да знаете, че не ще се побоя да направя онова, що съм длъжен да направя. При туй пуснахте слухове, че крал Артур е мъртъв, което не е вярно, и кроите тъмни дела в тези земи.
— Млъкни, лъжливи отче — рекъл сър Мордред, — защото, ако продължаваш да ме ядосваш, ще заповядам да ти отсекат главата.
И тъй, епископът си отишъл и го проклел с най-тежки проклятия. И като научил това, сър Мордред започнал да търси епископа на Кентърбъри, за да го убие. Тогава епископът избягал с част от богатството си и се отправил към Гластънбъри[4]. И там заживял като отшелник в един параклис в бедност и свети молитви, понеже знаел каква жестока война наближава.
А сър Мордред дълго се опитвал с писма и пратеници, с честни и нечестни средства, да склони кралица Гуиневир да излезе от кулата. Ала всичко било напразно, защото тя заявявала кратко и ясно и на посланията му, и на тайните му пратеници, че по-скоро ще се убие, нежели да се омъжи за него.
Ала не след дълго стигнала вест до сър Мордред, че крал Артур е вдигнал обсадата при крепостта на сър Ланселот и е поел назад с огромно войнство да отмъсти на сър Мордред. Тогаз сър Мордред пратил послания до всички васали в тази страна и мнозина се присъединили към него, защото открито се говорело, че при крал Артур са живели сред войни и вражди, а при сър Мордред ги очаквали радости и блаженства. Така злословели те против крал Артур и го хулели, а измежду тях имало мнозина, които крал Артур бил издигнал от нищото и им дал владения, а те не намирали една добра дума за него.
О вие, англичани, виждате ли какво злодейство извършили те? Това бил най-благородният крал и рицар на света, тоз, що най-високо ценял братството на храбрите рицари и поддържал всички тях, ала тези англичани не били доволни и от него. Ето такива били някога нравите и обичаите в тази страна. А казват хората, че ние и днес не сме отхвърлили тези нрави и обичаи. Уви, голям порок е туй у нас, англичаните, че нищо не ни задоволява за дълго[5].
Ей така мислели хората тогава — по-доволни били от сър Мордред, отколкото от крал Артур. И мнозина се присъединили към сър Мордред и казвали, че няма да го изоставят ни в сполука, ни в беда. И тъй, сър Мордред настъпил с голямо войнство към Доувър, защото чул, че там ще пристигне сър Артур. И възнамерявал той да прогони собствения си баща от земите му. И почти цяла Англия била на страната на сър Мордред, тъй склонни били тогаз хората към промени.