Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Книга двайсет и първа

Глава 1

Как сър Мордред дръзнал да си присвои кралската власт в Англия и пожелал да се венчае за кралица Гуиневир, съпругата на баща му

Додето сър Мордред управлявал Англия, накарал да напишат писма, които уж идвали отвъд морето и известявали, че крал Артур бил загинал в бой със сър Ланселот. И сър Мордред свикал в парламента всички лордове и ги принудил да го изберат за крал. Тогава го коронясали в Кентърбъри и той устроил там петнайсетдневни тържества. Сетне отишъл в Уинчестър, повикал кралица Гуиневир и заявил пред всички, че ще се венчае за нея, съпругата на вуйчо му и на баща му. И тъй, започнал той приготовления за сватбеното тържество и определил ден за венчавката. А кралица Гуиневир била извънмерно опечалена, ала не смеела да разкрие какво й е на сърцето и все говорела любезно и се съгласявала със сър Мордред.

Сетне поискала от сър Мордред да й разреши да иде в Лондон, за да купи различни неща, необходими за сватбата[1]. И тъй като го помолила твърде любезно, сър Мордред й повярвал напълно, та й позволил да отиде. И тъй, като стигнала в Лондон, тя се оттеглила в Лондонската кула, бързо набавила всякакви запаси, събрала многобройна дружина воини и се приготвила да се защищава там.

Когато сър Мордред разбрал как бил измамен, люто се разгневил. И накратко казано, отишъл и обсадил с мощно войнство Лондонската кула и започнал яростно да я напада със стенобитни машини и тежки залпове[2]. Ала всичко било напразно, тъй като сър Мордред ни с ласкави думи, ни със заплахи не успял да склони кралица Гуиневир да се остави отново в неговите ръце.

Тогаз дошъл епископът на Кентърбъри, благороден духовник и свят мъж, и рекъл на сър Мордред тъй:

— Сър, какво правите? Нима искате да разгневите Бога и да опозорите себе си и цялото рицарство? Нима крал Артур не е ваш вуйчо, брат на майка ви, и не сте ли заченат от самия него в утробата на собствената му сестра, та искате да се венчаете за съпругата на баща си? Сър — рекъл благородният духовник, — откажете се от това намерение, инак ще ви прокълна с Библия, камбана и свещ[3].

— Стори каквото пожелаеш — рекъл сър Мордред, — ала знай, че не ще ме спреш.

— Сър — рекъл епископът, — а вие трябва да знаете, че не ще се побоя да направя онова, що съм длъжен да направя. При туй пуснахте слухове, че крал Артур е мъртъв, което не е вярно, и кроите тъмни дела в тези земи.

— Млъкни, лъжливи отче — рекъл сър Мордред, — защото, ако продължаваш да ме ядосваш, ще заповядам да ти отсекат главата.

И тъй, епископът си отишъл и го проклел с най-тежки проклятия. И като научил това, сър Мордред започнал да търси епископа на Кентърбъри, за да го убие. Тогава епископът избягал с част от богатството си и се отправил към Гластънбъри[4]. И там заживял като отшелник в един параклис в бедност и свети молитви, понеже знаел каква жестока война наближава.

А сър Мордред дълго се опитвал с писма и пратеници, с честни и нечестни средства, да склони кралица Гуиневир да излезе от кулата. Ала всичко било напразно, защото тя заявявала кратко и ясно и на посланията му, и на тайните му пратеници, че по-скоро ще се убие, нежели да се омъжи за него.

Ала не след дълго стигнала вест до сър Мордред, че крал Артур е вдигнал обсадата при крепостта на сър Ланселот и е поел назад с огромно войнство да отмъсти на сър Мордред. Тогаз сър Мордред пратил послания до всички васали в тази страна и мнозина се присъединили към него, защото открито се говорело, че при крал Артур са живели сред войни и вражди, а при сър Мордред ги очаквали радости и блаженства. Така злословели те против крал Артур и го хулели, а измежду тях имало мнозина, които крал Артур бил издигнал от нищото и им дал владения, а те не намирали една добра дума за него.

О вие, англичани, виждате ли какво злодейство извършили те? Това бил най-благородният крал и рицар на света, тоз, що най-високо ценял братството на храбрите рицари и поддържал всички тях, ала тези англичани не били доволни и от него. Ето такива били някога нравите и обичаите в тази страна. А казват хората, че ние и днес не сме отхвърлили тези нрави и обичаи. Уви, голям порок е туй у нас, англичаните, че нищо не ни задоволява за дълго[5].

Ей така мислели хората тогава — по-доволни били от сър Мордред, отколкото от крал Артур. И мнозина се присъединили към сър Мордред и казвали, че няма да го изоставят ни в сполука, ни в беда. И тъй, сър Мордред настъпил с голямо войнство към Доувър, защото чул, че там ще пристигне сър Артур. И възнамерявал той да прогони собствения си баща от земите му. И почти цяла Англия била на страната на сър Мордред, тъй склонни били тогаз хората към промени.

Бележки

[1] Този съвсем неправдоподобен за една средновековна кралица довод липсва във всички известни източници и очевидно е любопитна прибавка на Малори, издаваща характерния му практицизъм.

[2] Стенобитни машини и тежки залпове — тук за пръв път се споменават принадлежащи към по-късна епоха бойни средства.

[3] … с Библия, камбана и свещ. — старинна формула за отлъчване от католическата църква. Ритуалът се състоял в четене на текст от Библията, биене на камбани и угасяване на свещите. Изразът е запазен и до днес в английския език със значение на „най-тежко проклятие“.

[4] Бенедиктински манастир, основан още преди саксонските нашествия и разположен в Югозападна Англия близо до границата с Уелс. Според легендата манастирът бил основан от Йосиф Ариматейски. В 1191 г. на територията на манастира бил „открит“ гробът на крал Артур. С помощта на една лъжлива етимология Гластънбъри се отъждествява с Авильон — Острова на блажените в келтския фолклор, където бил отнесен Артур, за да дочака деня на своето възкресение.

[5] Тази тирада против непостоянството и неблагодарността на англичаните отразява възгледите и чувствата на Малори като съвременник и участник във войните на Бялата и Червената роза — т.е. между претендентите за английския престол от династиите на Йорк и Ланкастър. Тези междуособни войни траяли повече от трийсет години и завършили през 1485 г. с възкачването на престола на Хенри VII, ланкастърския претендент, който чрез брака си е Елизабет Йоркска обединил двете враждуващи страни.