Томас Малори
Смъртта на Артур (131)

Глава 11

Как Бомен чул много обиди от девицата и как търпеливо ги понесъл

— Девице — рекъл Бомен, — не е учтиво да ме обиждате така, защото мисля, че ви служа добре. Вие все ме заплашвате, че ще ме надвият рицарите, които срещаме, ала въпреки хвалбите ви не аз, а те падат в прахта или в калта. Затова ви моля, престанете да ме обиждате. Когато ме видите да се призная за победен или да се предам малодушно, тогаз можете да ми заповядате да ви оставя, понеже ще съм покрит с позор, ала най-напред искам да ви кажа, че няма да се отделя от вас, тъй като трябва да съм последен глупец, та да си ида, додето печеля слава.

— Тъй да бъде — рекла тя. — Ала знай, че скоро ще срещнеш рицар, който ще ти плати за всичко, защото е най-славният воин на света след крал Артур.

— Съгласен съм — рекъл Бомен, — колкото по-славен е той, толкоз по-голяма ще бъде моята слава, като се сражавам с него.

И тъй, не след дълго видели те пред себе си голям и хубав град, а между тях и града се простирала на миля и половина току-що окосена ливада и на нея били разпънати множество красиви шатри.

— Гледай — рекла девицата, — ей там живее владетелят на онзи град и той има обичай, когато времето е хубаво, да устройва двубои и турнири на ливадата. И край него винаги има петстотин рицари и благородни воини и се уреждат най-различни игри, каквито човек може да си представи.

— Искам да видя този славен владетел — рекъл Бомен.

— Скоро ще го видиш — отвърнала девицата и като приближили, разпознала шатъра му и рекла:

— Гледай, виждаш ли онзи шатър там, дето е цял в тъмносиньо?

И всичко наоколо — мъже и жени, конски сбруи, щитове и копия, — всичко било тъмносиньо на цвят.

— Името му е сър Персант Сини и той е най-великият рицар, когото си виждал.

— Може и да е тъй — отвърнал Бомен, — ала колкото и храбър да е, няма да мръдна от това поле, додето не го видя да лежи под щита си^[1].

— Ах, глупецо — рекла тя, — по-добре бягай овреме.

— Защо? — запитал Бомен. — Ако той е наистина такъв рицар, какъвто го описвате, не ще ме нападне с всичките си воини, нито пък със своите петстотин рицари. А излязат ли насреща ми един по един, няма да се дам, додето съм жив.

— Срам и позор! — рекла девицата. — Цял вониш на готварница, а се хвалиш без мяра.

— Девице — рекъл той, — несправедливо постъпвате, като ме обиждате така. Знайте, че предпочитам да се сражавам в сто двубоя, нежели да слушам обидните ви думи, затова нека дойде онзи рицар и ми стори най-лошото, на което е способен.

— Сър — рекла тя, — чудя се кой си и от какъв род, защото храбри думи изрече и храбри дела извърши — туй сама видях. Затова те моля, спасявай се, преди да е станало късно, тъй като и ти, и конят ти сте много уморени, а аз се боя, че твърде много се забавихме, додето стигнем до обсадения замък, а той е само на седем мили оттук. И преодоляхме с чест всички опасности по пътя, ала ето че ни чака още една, та много се боя, че сега може да ти се случи нещо лошо, затова искам да се махнем оттук, да не би да те нарани или погуби този могъщ рицар. И знай също, че сър Персант Сини далеч отстъпва по сила и мощ на рицаря, който обсажда замъка на моята господарка.

— Може и така да е — отвърнал Бомен, — ала след като съм дошъл толкоз близо до владенията на този рицар, ще изпитам силата му, преди да си ида, защото, ако си тръгна, ще се посрамя. И затова, девице, не се съмнявайте, че с божията помощ до два часа подиробед така ще сразя този рицар, че ще го принудя да проси пощада. И тъй, додето мръкне, ще сме стигнали до обсадения замък.

— Иисусе Христе — рекла девицата, — чудя се и се мая що за човек сте, защото няма съмнение, че сте от издигнат род. Едва ли до днес някоя жена се е отнасяла така срамно и позорно към рицар, както аз към вас, пък вие ми отвръщахте винаги учтиво, а туй може да се обясни единствено с благородното ви потекло.

— Девице — рекъл Бомен, — не е достоен рицар онзи, който не може да изтърпи укорите на една девица, защото каквито и обиди да сипехте върху ми, думите ви не ме наскърбяваха, а напротив, колкото повече говорехте, толкоз повече ме изпълваше гневът ми, та го изливах върху онези, с които се сражавах. И затова всички горчиви думи, дето ми ги издумахте, ми помагаха в боя и ме караха да мисля как най-после да ви убедя и докажа какъв съм в действителност, защото, макар по една случайност да ме хранеха в готварницата на крал Артур, аз можех да намеря предостатъчно храна и другаде, ала извърших всичко туй, за да разбера кои са ми приятели и да ги изпитам и това ще стане ясно някой ден. А колкото до туй дали съм роден благородник, или не, аз ви служих както подобава на благородник и може би ще ви служа още по-достойно, преди да се разделим.

— Уви! — рекла тя. — Благородни Бомен, простете ми за злото, което ви сторих с думи и дела.

— Прощавам ви от все сърце — отвърнал Бомен, — защото не сте ми сторили никакво непоправимо зло, тъй като тежките ви думи по-скоро ме радваха. И знайте, девице, че щом с радост изрекохте тези любезни слова, сърцето ми ликува и ме кара да мисля, че няма рицар на света, с когото да не мога да се преборя.