Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 7

За видението, което споходило сър Персивал, и как било изтълкувано то, и за неговия лъв

Сетне излязла напред дамата, която била яхнала змея, и рекла:

— Сър Персивал, горко страдам поради злото, което ми сторихте, макар аз да не ви бях причинила зло.

— Уверявам ви, господарко — рекъл той, — нито на вас, нито на коя да е друга дама съм причинил зло.

— Причинили сте — рекла тя — и сега ще научите как. От дълго време отглеждам тук един змей, който добре ми служеше, ала вие вчера го убихте, когато носеше плячката си. Кажете ми, защо го убихте? Нали лъвът не беше ваш?

— Господарко — рекъл сър Персивал, — вярно е, лъвът не беше мой, ала постъпих тъй, понеже лъвът е твар божия, а змеят не е и затова го убих. Господарко — продължил той, — какво искате от мен?

— Искам — рекла тя — като отплата за туй, че погубихте този звяр, да бъдете мой верен слуга.

— Тази ваша молба не ще изпълня — отвърнал той.

— Така ли? — рекла тя. — Вярно е, откак се посветихте на нашия спасител Иисус Христос, вече не сте мой слуга, ала помнете, че намеря ли ви някъде неподготвен, ще ви направя отново свой слуга.

И с тези думи тя изчезнала и оставила сър Персивал да спи, измъчван от виденията си. А на сутринта той станал и се прекръстил, ала въпреки туй се чувствал твърде изтощен.

Тогава сър Персивал зърнал в морето кораб, който плавал към него. Приближил се сър Персивал до брега и видял, че корабът е покрит отвън и отвътре с бяла златоткана коприна, а на носа стоял старец в свещенически одежди.

— Сър — рекъл сър Персивал, — добре сте дошли.

— Бог да ви закриля — рекъл светият старец. — Ала кажете ми, отгде сте?

— Сър — рекъл сър Персивал, — аз съм от двора на крал Артур и рицар на Кръглата маса, поел да търси Светия граал. Ала ето ме, изпаднах тук в тежка беда и едва ли някога ще се избавя от тази пустош.

— Вярвайте — рекъл светият старец, — ако сте праведен, както повелява рицарската чест, и ако сърцето ви не познава греха, никакъв враг не може да ви срази.

— Кой сте вие? — запитал сър Персивал.

— Сър — рекъл старецът, — аз идвам от далечна страна да ви помогна и утеша.

— Сър — запитал сър Персивал, — какво означава сънят, що сънувах тази нощ?

И старецът му изтълкувал всичко:

— Тази, дето е яздела лъва, е Новият завет на светата църква, сиреч вяра, надежда, упование и свето кръщение. А за това, че е изглеждала по-млада от другата, си има причина, тъй като се е родила след страстите и възкресението Христово. И от голяма любов е дошла тя при теб да те предупреди за тежката борба, която те очаква.

— С кого ще трябва да се боря? — запитал сър Персивал.

— С най-могъщия рицар на света — отвърнал старецът. — И както ти е казала дамата, ако не победиш, не ще загубиш само ръка или крак, а ще бъдеш опозорен, додето свят светува. А онази, дето е яздела змея, е Старият завет, а змеят е Сатаната. И когато тя те е обвинила, че си убил слугата й, не е имала предвид змея, който си убил, а дявола, когото си яздил до скалата, защото, като си се прекръстил, ти си го убил и си отнел силата му. А като е поискала от теб в отплата за стореното да станеш неин слуга, а ти си отказал, тя се е опитала да те подмами да вярваш в нея и да се отречеш от светото си кръщение.

Сетне старецът заръчал на сър Персивал да си върви и той слязъл на брега, а корабът и всичко останало изчезнало незнайно къде. Тогава сър Персивал се върнал при скалата и намерил там лъва, който не се отделял от него, погалил го по гърба и твърде му се радвал.