Томас Малори
Смъртта на Артур (452)

Глава 21

За турнирите по Коледа и за големия турнир, устроен от крал Артур, а също и за сър Ланселот

Така наближила Коледа и всеки ден в двора се устройвали турнири за един диамант: който се сражавал най-храбро, получавал като награда диамант. Ала сър Ланселот отказал да се сражава, додето не бъде обявен голям турнир. А сър Лавейн не пропускал нито един от тези коледни турнири и заслужил високи похвали, тъй като малцина се отличили като него. И мнозина рицари смятали, че на следващия празник Петдесетница той трябва да бъде въздигнат за рицар на Кръглата маса.

И тъй, подир Коледа крал Артур свикал рицарите си, посъветвал се с тях и всички заедно решили да устроят голям турнир с богато празненство. Тогава кралят на Северен Уелс известил на крал Артур, че с него ще бъдат крал Агуизанс Ирландски, Краля със стоте рицари, кралят на Нортъмбърланд и сър Галахалт Високородния принц. Тези четирима крале и един мощен херцог щели да се сражават в турнира срещу крал Артур и рицарите на Кръглата маса.

И скоро било разгласено, че турнирът ще се състои край Уестминстър на празника Сретение Господне, та мнозина рицари се зарадвали и бодро започнали да се готвят за турнира. Тогава кралица Гуиневир повикала сър Ланселот и му рекла:

— Забранявам ви да се сражавате в какъвто и да е турнир или двубой тайно от родствениците ви. А за този турнир, на Сретение Господне, ще ви дам да носите мой златоткан ръкав и заклевам ви, не жалете сили и заради мен се сражавайте тъй, че всички да ви възхваляват. Ала моля ви, ако държите на любовта ми, предупредете родствениците си, че този ден ще носите на шлема си златоткан ръкав.

— Повелителко моя — рекъл сър Ланселот, — ще изпълня всичко.

Сетне двамата с радост се отдали на своята любов. И когато дошло време, сър Ланселот казал на сър Борс, че ще вземе със себе си само сър Лавейн и ще иде при добрия отшелник, който живеел в гората край Уиндзор. Името му било сър Брастиас. Там сър Ланселот смятал да си почине и да събере свежи сили, за да бъде бодър в деня на турнира.

И тъй, сър Ланселот и сър Лавейн напуснали двора и никой освен благородните му родственици не знаел къде е. И трябва да знаете, че като стигнал при отшелника, намерил отлично гостоприемство. И всеки ден сър Ланселот ходел при един извор недалеч от дома на отшелника и там лягал и слушал как изворът клокочи и бълбука, а понякога се унасял в сън.

А по същото време в тази гора живеела благородна дама, която много обичала лова, и тя всеки ден излизала за дивеч и носела със себе си лък. И трябва да знаете, че никога не я придружавали мъже, а само дами и те до една били отлични стрелци и умеели да убиват елен и в бяг, и от засада. И винаги носели тези девици лъкове и стрели, рогове и ножове и водели отлични кучета да вдигат и преследват елените.

И случило се, че веднъж тази ловджийка насъскала кучетата си подир една ялова кошута и тази ялова кошута побягнала през гори и храсталаци. А дамата и нейните придружителки погнали кошутата и по лая на кучетата се надявали да я открият край някой извор. И случило се, че кошутата отишла при извора, дето си отдъхвал и спял сър Ланселот.

И когато кошутата стигнала при извора, легнала да се охлади край водата и дълго останала неподвижна. А кучетата се лутали наоколо и тичали насам-натам, защото били изгубили следата й. Тогава дошла дамата ловджийка и кучето й я завело до извора. Приближила се тя предпазливо, видяла кошутата, сложила дълга стрела на лъка си и се прицелила. Ала за беда стрелата не улучила кошутата, а се забила дълбоко в бедрото на сър Ланселот.

И когато сър Ланселот почувствал болката, скочил обезумял от ярост, ала в миг видял, че жена го е ранила, и рекъл:

— Каквато и да си, девица или благородна дама, в лош час си взела в ръка този лък и дяволът те е учил да стреляш.