Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как сър Борс срещнал брат си сър Лионел и как сър Лионел искал да убие сър Борс

Тогава сър Борс оставил абата с милостта божия и си тръгнал. И целия този ден яздил, а през нощта се подслонил при една стара дама. На сутринта поел отново на път и скоро стигнал до богат замък сред дълбока долина и срещнал един йомен, който бързал към гората.

— Я ми кажи — рекъл сър Борс, — няма ли тук наблизо някакво рицарско приключение?

— Сър — рекъл онзи, — скоро пред стените на замъка ще бъде устроен голям и чуден турнир.

— Кой ще се сражава в него? — запитал сър Борс.

— Едната дружина ще бъде на Графа на равнините, а другата — на племенника на лейди Хервин.

Тогава Борс решил да отиде на турнира и да види дали не ще срещне там брат си сър Лионел или някой друг рицар, поел да търси Светия граал.

И тъй, тръгнал той към една отшелническа обител край самата гора. И като стигнал там, видял брат си сър Лионел, който чакал в пълно въоръжение пред вратата на параклиса, за да се подслони вътре до сутринта, когато щял да бъде турнирът. И щом го съгледал, сър Борс толкоз се зарадвал, че с думи не ще опишеш радостта му. Тогава слязъл от коня и рекъл:

— Скъпи и любезни братко, откога сте тук?

Ала като го видял, Лионел рекъл:

— Ах, Борс, не се доближавай до мен! Ако чаках твоята подкрепа, отдавна да съм убит, защото, макар да видя как онези двама рицари ме водеха и ме биеха, ти ме изостави в смъртна опасност, за да помогнеш на една дама. Никога до днес брат не се е отнасял тъй недостойно с брат си. И за това ти злодеяние, да знаеш, ще те убия както заслужаваш. Пази се от мен, тъй като, щом се приготвя за бой, ще те погубя!

Като видял гнева на брат си, сър Борс коленичил пред него, вдигнал ръце и дълго го молил да бъде милостив и да му прости за стореното зло.

— Не — рекъл Лионел, — никога не ще получиш от мен пощада. И ако те сразя в битката, кълна се в Бога, ще те убия, тъй като жалко би било да те оставя жив.

И тозчас сложил доспехите, яхнал коня и препуснал насреща му с думите:

— Борс, отбранявай се, защото ще те накажа като престъпник и предател. Ти си най-коварният рицар, излязъл нявга от такъв достоен род като рода на крал Борс де Ганис, баща ни. Затуй възседни коня си и стори каквото можеш. Ако пък не желаеш, ще те нападна тъй, както си пешком и нека позорът бъде мой, а вредата — твоя, защото не ме е грижа за позора.

И като видял, че трябва да се сражава с брат си или да умре, сър Борс не знаел що да стори. Ала сърцето му подсказвало да не вдига ръка срещу него, тъй като Лионел бил по-стар от двамата и той му дължал почит. Коленичил тогава сър Борс пред нозете на коня на Лионел и рекъл:

— Скъпи ми, любезни братко, смили се над мен и не ме убивай, а си спомни за голямата любов, която трябва да храним един към друг.

Ала думите на сър Борс не възпрели Лионел, тъй като дяволът го подтиквал отвътре да убие брат си. И като разбрал, че Борс не ще стане да се сражава с него, Лионел се втурнал отгоре му с коня си, та го съборил възнак на земята и така зле го наранил, че той изгубил свяст при мисълта как ще умре, без да изповяда греховете си. Видял всичко това Лионел и тозчас скочил от коня и посегнал да му отсече главата.

Ала като хванал шлема, за да го смъкне, притичал при тях отшелникът, праведен и свят старец, който бил чул какви думи си разменили, и се хвърлил върху сър Борс.