Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 38

Как сър Тристан и съпругата му пристигнали в Уелс и как той срещнал там сър Ламорак

Сега да се върнем при сър Тристан, който един ден се качил на малка лодка със съпругата си Белоръката Изолда и брат й Кехидий, за да се поразходи край брега. Ала когато се отделили от сушата, духнал вятър и ги отнесъл на остров Серваж край брега на Уелс, дето се намирал сър Ламорак. И лодката се разбила на скалите, а лейди Изолда пострадала тежко, та тримата едва успели да се доберат до гората. И там, край бистър извор, сър Тристан видял сър Сегуарид и една девица. И двамата рицари се поздравили.

— Сър — рекъл Сегуарид, — знам, че сте сър Тристан Лионски, човекът, когото имам причина да ненавиждам повече от всички на света, понеже вие ми отнехте любовта на жена ми. Ала въпреки това аз не мога да ненавиждам един благороден рицар заради леконравието на жена[1]. И затуй, моля ви, бъдете ми приятел и аз ще бъда ваш приятел, доколкото ми позволяват силите, защото трябва да знаете, че в тази долина ви чакат големи премеждия, та двамата ще трябва много да си помагаме.

После сър Сегуарид отвел сър Тристан при една дама, която била родена в Корнуол, и тя му разказала за всички опасности, що криела тази долина, и че всеки рицар, дошъл там, бивал пленяван или убиван.

— Трябва да знаете, любезна господарко — рекъл сър Тристан, — че аз убих сър Мархаус и избавих Корнуол от данъка, който плащаше на Ирландия. Аз съм също този, дето спаси живота на ирландския крал от сър Бламор де Ганис, и този, дето победи сър Паломид. Трябва да знаете, че аз съм сър Тристан Лионски и че с божия помощ ще избавя от мъките му този остров Серваж.

И сър Тристан се разположил там наблизо да си почине. Тогава някой му казал, че един рицар от двора на крал Артур претърпял корабокрушение на скалите.

— Как му е името? — запитал сър Тристан.

— Не знаем — рекли рибарите, — ала той не крие, че е рицар на крал Артур, и пет пари не дава за могъщия властелин на този остров.

— Моля ви — рекъл сър Тристан, — ако можете, доведете го тук да го видя, защото, ако е рицар на крал Артур, ще го позная.

Тогава дамата помолила рибарите да го доведат в нейния дом. И тъй, на другата сутрин те го довели облечен в рибарски дрехи. И щом сър Тристан го видял, усмихнал му се и го познал начаса, ала той не познал сър Тристан.

— Любезни сър — рекъл Тристан, — като ви гледам, струва ми се, че наскоро сте боледували, защото мисля, че ви познавам от по-рано.

— Допускам, че сте ме виждали и дори може да сте се сражавали с мен — отвърнал сър Ламорак.

— Любезни сър — рекъл сър Тристан, — кажете ми името си.

— Съгласен съм, ала при едно условие — рекъл сър Ламорак. — Ако ми кажете вие ли сте владетелят на този остров на име Набон Черни.

— Кълна се! — рекъл сър Тристан. — Не съм и не съм му васал. Аз съм негов враг, както и вие, и ще го докажа, преди да напусна този остров.

— Добре тогава — рекъл сър Ламорак, — щом така великодушно отговорихте на въпроса ми, ще ви открия, че името ми е Ламорак Уелски, син на крал Пелинор.

— Вярвам ви — отвърнал сър Тристан, — защото и да ми бяхте казали друго име, щях да знам, че не е истина.

— Кой сте вие и отде ме познавате? — запитал сър Ламорак.

— Аз съм сър Тристан Лионски.

— А-а, сър, помните ли как веднъж ме повалихте от коня, а сетне отказахте да се сражавате с мен пешком?

— Не сторих това от страх — рекъл сър Тристан, — а защото се срамувах тогава да продължавам боя с вас, тъй като знаех, че сте твърде уморен. Ала, сър Ламорак, зле се отплатихте вие за добрината ми, като изпратихте рога на Вълшебницата Морган в двора на крал Марк, защото много дами бяха опозорени. И всичко това сторихте от омраза към мен.

— Така е — отвърнал той, — и ако отново се наложи, пак бих направил същото, защото предпочитам да има раздор и свади в двора на крал Марк, нежели в двора на крал Артур, тъй като славата на тези два двора ле е еднаква.

— Колкото за това — отвърнал Тристан, — вярно е. Ала туй, което сторихте, беше по-скоро от омраза към мен. Все пак ненавистта ви, слава Богу, не причини голяма вреда. Затова забравете ненавистта си, както ще постъпя и аз, и нека заедно се опитаме да спечелим воинска слава в битката с великана сър Набон Черни, владетеля на този остров, като го сразим.

— Сър — рекъл сър Ламорак, — сега виждам рицарското ви благородство и разбирам, че не е лъжа това, което всички говорят за вас, защото по щедрост, великодушие и достойнство нямате равен сред рицарите, а на вашето благородство и доброта аз отвърнах със зло, за което сега се разкайвам.

Бележки

[1] Подобно изказване е немислимо във френските рицарски романи, където култът към дамата, куртоазното отношение към жената е съществена част от рицарската етика. Това е прибавка на самия Малори, чието отношение към този култ е вече доста променено, както проличава и на други места в книгата му.