Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как сър Ланселот и неговите сродници избавили кралицата от кладата и как той убил много рицари

Сетне благородният крал Артур рекъл на сър Гауейн:

— Скъпи племеннико, моля ви, сложете най-хубавите си доспехи и заедно с братята си сър Гахерис и сър Гарет изведете кралицата до кладата да чуе там присъдата си и да срещне смъртта си.

— Не, най-благородни мой господарю — рекъл сър Гауейн, — това никога няма да сторя. Никога няма да отида там, дето такава благородна кралица като моята господарка лейди Гуиневир трябва да срещне позорна гибел, защото знайте, сърцето ми не ще понесе да я види как умира и не желая никой никога да каже, че аз съм приел волята ви да я осъдите на смърт.

Тогава кралят рекъл на сър Гауейн:

— Щом е тъй, позволете на братята си сър Гахерис и сър Гарет да сторят това.

— Господарю — рекъл сър Гауейн, — трябва да знаете, че те не биха искали да дойдат с вас заради многото злощастия, що могат да се случат там, ала са още твърде млади и не ще дръзнат да ви откажат.

Обадили се тогаз сър Гахерис и храбрият рицар сър Гарет и рекли на сър Артур:

— Сър, вие можете да ни заповядате да идем там, ала знайте, че ще сторим това против волята си. И ако изрично ни заповядате да присъстваме, ще ви помолим да ни простите, ала твърдо сме решени да идем с мир, без всякакво въоръжение.

— В името на Бога — рекъл кралят, — пригответе се. Присъдата й скоро ще бъде изпълнена.

— Уви! — рекъл сър Гауейн. — Защо доживях да видя този скръбен ден?

И сър Гауейн се обърнал, заплакал горчиво и се прибрал в покоите си.

Тогаз извели кралицата от Карлайл и свалили одеждите й, та останала само по риза. Сетне дошъл духовният й отец, за да я изповяда и да й даде последно причастие. И чули се плач и ридания и мнозина лордове и дами кършели ръце от скръб, а малцина се явили въоръжени, за да тържествуват над смъртта на кралицата.

Ала сър Ланселот бил изпратил свой човек да наблюдава кога ще изведат кралицата на смърт. И щом видял той, че свалят одеждите й и че я изповядват, начаса известил сър Ланселот.

Тогава той и другарите му пришпорили конете и препуснали към кладата. И който се изправил насреща им, бил убит. Никой не могъл да устои на сър Ланселот и всички, що били въоръжени и оказали съпротива, намерили смъртта си. Загинали много благородни рицари: сър Белианс Надменни, сър Сегуарид, сър Грифлет, сър Брандилес, сър Агловал, сър Тор, тримата братя сър Гаутер, сър Гилмер и сър Арнолд, сър Дамас, сър Приам, сър Каин Странника, сър Дриант, сър Ламбегус, сър Херминд и двамата братя сър Пертолеп и сър Перимон, които наричали Червения рицар и Зеления рицар.

И сред бъркотията в разгара на боя, когато сър Ланселот сипел удари наляво и надясно, за зла чест убил Гахерис и благородния рицар сър Гарет, които били невъоръжени и не можели да се защитят. Както се казва във френската книга, сър Ланселот разсякъл черепите на сър Гарет и сър Гахерис и те паднали мъртви на полето. Ала истината е, че той не ги видял и после ги намерил мъртви там, дето било най-лютото сражение.

И когато сър Ланселот извършил това и убил или обърнал в бягство всичките си противници, отишъл направо при кралица Гуиневир и наредил да я облекат с дреха и загърнат в плащ. После я сложил да седне зад него на коня и дълго я утешавал.

Трябва да знаете, че кралицата била твърде щастлива, дето е избягнала смъртта, и благодарила на Бога и на сър Ланселот. И той тръгнал с кралицата към Веселата стража и, както казва френската книга, там се грижил за нея, както подобава на благороден рицар. И мнозина могъщи лордове и някои крале изпратили на сър Ланселот храбри рицари и мнозина благородни рицари сами се присъединили към сър Ланселот. И когато станало известно, че крал Артур и сър Ланселот враждуват, мнозина рицари се радвали на тяхната вражда, ала мнозина други дълбоко скърбели поради нея.