Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Как крал Артур и сър Ланселот получили писма от Корнуол и какво отговорили

Сега да оставим сър Паломид и сър Динадан в замъка Красивата долина и да се върнем пак в двора на крал Артур. Пристигнал там от Корнуол един рицар на Кръглата маса на име Фергус и донесъл на краля и на сър Ланселот добри вести за сър Тристан, предал им любезни писма от него и им разказал как го намерил в замъка Тинтагил.

И не след дълго дошла една девица, която донесла нови любезни писма за краля и за сър Ланселот, и била приета с голяма радост от краля, от кралица Гуиневир и от сър Ланселот. И в отговор те също написали любезни писма, ала сър Ланселот все предупреждавал сър Тристан да се пази от крал Марк и в писмата си го наричал „крал Лисица“, защото винаги постъпвал коварно и предателски. И в сърцето си сър Тристан бил много благодарен на сър Ланселот за това.

Сетне девицата се върнала при Хубавата Изолда и начаса й предала писмата от краля и от сър Ланселот, а тя безкрайно се зарадвала.

— Любезна девице — рекла Хубавата Изолда, — как е моят господар Артур, как са кралица Гуиневир и благородният рицар сър Ланселот?

А тя отвърнала с малко думи:

— Много са добре, понеже знаят, че вие и сър Тристан сте щастливи.

— Бог да ги възнагради — рекла Хубавата Изолда, — защото сър Тристан понесе много страдания заради мен и аз заради него.

Подир туй девицата отишла да предаде писма и на крал Марк. И като ги прочел и разбрал съдържанието им, кралят се разгневил на сър Тристан, тъй като помислил, че той е изпратил девицата при крал Артур, понеже в писмата си Артур и Ланселот го заплашвали. И като прочел заканите им, крал Марк решил, че сър Тристан готви някакво предателство.

— Девице — рекъл крал Марк, — ще отидеш ли пак да занесеш писма на крал Артур?

— Сър — отвърнала тя, — по ваша заповед ще ида където пожелаете.

— Добре тогава — рекъл кралят, — ела утре да вземеш писмата.

Сетне тя си отишла и казала на Хубавата Изолда и на сър Тристан, че пак ще носи писма на Артур.

— Щом е тъй, молим ви — рекли те, — като получите писмата, елате при нас да видим какво пише в тях.

— Ще сторя каквото мога, господарко, тъй като знаете, че за сър Тристан съм готова на всичко и отдавна му служа.

И тъй, на сутринта девицата отишла при крал Марк, за да получи писмата и да поеме на път.

— Реших днес да не пращам писма — рекъл крал Марк.

После, скрито и потайно, пратил писма на крал Артур, на кралица Гуиневир и на сър Ланселот по един слуга, който още същия ден тръгнал на път и скоро намерил краля и кралицата в Уелс, в града Карлеон. И когато дошъл този слуга с писмата, кралят и кралицата били на църква. Ала щом свършила литургията, кралят и кралицата тайно един от друг отворили писмата си. И писмото до краля било съвсем кратко и в него крал Марк го съветвал да се грижи за себе си, за жена си и за собствените си рицари, защото той самият можел да се грижи и да заповядва на жена си.