Томас Малори
Смъртта на Артур (259)

Глава 20

Как разказали на сър Ланселот, че сър Дагонет гонил крал Марк, и как един рицар повалил него и шестимата му другари

Сега нека се върнем назад. Когато сър Ганис, сър Брандил и другарите им отишли в двора на крал Артур, те разказали на краля, на сър Ланселот и на сър Тристан как шутът сър Дагонет гонил крал Марк из гората и как един могъщ рицар повалил и седмината с копието си. Тогава всички много се смели и глумили с крал Марк и сър Дагонет. Ала никой от тези рицари не могъл да каже кой бил рицарят, дето се застъпил за крал Марк. Най-подир запитали самия крал Марк дали го познава и той отговорил и рекъл:

— Каза, че се нарича Рицаря, що преследва Лаещия звяр, и с това име проводи един от моите слуги в замъка, дето, както се разбра, живеела майка му. И когато тя чула кой го изпраща, дълбоко се опечалила и разкрила името му на моя слуга, като рекла: „О, скъпи сине сър Паломид, защо не дойдеш сам да ме навестиш?“ И по този начин, сър, разбрахме, че е благородният рицар сър Паломид.

И тогава седемте рицари се зарадвали, че са узнали името му.

А сега пак да се върнем назад. На сутринта сър Ламорак, сър Паломид и Динадан се качили на конете и заедно с оръженосците и слугите си яздили, додето съгледали на една планина хубав замък със здрави стени и се отправили към него. И там ги посрещнал рицарят на име Галахалт, който бил владетел на замъка, приел ги най-любезно и ги настанил чудесно.

— Сър Динадан — попитал сър Ламорак, — какво възнамерявате да правите сега?

— Сър — отвърнал Динадан, — утре ще ида в двора на крал Артур.

— А пък аз, кълна се в живота си, три дни няма да се кача на кон — рекъл сър Паломид, — защото съм тежко ранен и изгубих много кръв. Затуй ще си почина тук.

— Тъй да бъде — рекъл сър Ламорак, — ще остана тук с вас и когато вие тръгнете, ще тръгна и аз, освен ако се забавите твърде много, защото тогава ще се отправя на път сам. Затова, моля ви, сър Динадан, останете и вие, та сетне да потеглим заедно.

— Право да ви кажа, няма да остана — рекъл сър Динадан, — защото толкова ми се ще да видя сър Тристан, че не мога повече да стоя далеч от него.

— Ах, Динадан — рекъл сър Паломид, — сега разбирам, че вие обичате смъртния ми враг. Как мога да ви се доверя тогава?

— Тъй е — рекъл Динадан, — обичам господаря си сър Тристан повече от всеки друг рицар, затуй него ще почитам и нему ще служа.

— Също и аз — рекъл сър Ламорак, — с всичките си сили.

И тъй, на следната сутрин сър Динадан поел към двора на крал Артур. И както яздел по пътя, срещнал един странстващ рицар. И щом онзи го съгледал, приготвил се за двубой.

— Не, не — рекъл Динадан, — не желая да се сражавам с вас.

— Ще се сражавате — рекъл рицарят, — инак няма да минете оттук.

— Защо искате да ме изпитате — от любов ли или от ненавист?

А рицарят отвърнал:

— Уверявам ви, от любов ви предизвиквам на двубой, не от ненавист.

— Може и тъй да е — рекъл сър Динадан, — ала сурова е любовта ви, щом искате да ми я докажете в бой с остро копие. Но, любезни рицарю, ако толкоз настоявате да се биете с мен, нека се срещнем в двора на крал Артур и там ще премеря сили с вас.

— Добре тогава — рекъл рицарят, — щом не желаете да се биете, кажете ми, моля ви, името си.

— Благородни рицарю — отвърнал той, — името ми е сър Динадан.

— Ах — рекъл рицарят, — много съм слушал за вас, защото сте храбър и благороден рицар, и ви уверявам, че ви почитам най-дълбоко.

— Щом е тъй — рекъл Динадан, — няма причина да се сражаваме един с друг.

И тъй, двамата се разделили. И същия този ден сър Динадан стигнал в Камелот, дето бил крал Артур. И поздравил той краля и кралицата, сър Ланселот и сър Тристан, и всички в двора му се зарадвали, тъй като бил благороден и мъдър, учтив и славеи рицар. Ала най-много обичал сър Динадан безстрашният рицар сър Тристан и го почитал повече от всеки друг рицар, с изключение на сър Ланселот. Сетне кралят запитал сър Динадан какви приключения е преживял.

— Сър — рекъл Динадан, — преживях много приключения и някои от тях крал Марк знае, ала други не.

После кралят изслушал разказа на сър Динадан за туй как двамата със сър Паломид стигнали пред замъка на Вълшебницата Морган и как сър Ламорак се сражавал сам и победил дванайсет рицари, като четирима от тях убил, а сетне повалил сър Паломид и самия него.

— Никак не ми се вярва — рекъл кралят, — тъй като сър Паломид е твърде храбър рицар.

— Това е самата истина — рекъл сър Динадан, — ала сър Ламорак с всеки свой удар доказа, че е по-добър от него. — И описал той на краля целия двубой и как сър Паломид се сражавал по-неумело, получил повече рани и изгубил повече кръв. — И няма съмнение — рекъл сър Динадан, — че ако схватката им бе продължила, сър Паломид щеше да бъде убит.

— Иисусе Христе — рекъл крал Артур, — това ми се вижда твърде чудно.

— Сър — рекъл Тристан, — не се чудете, защото добре знам, че няма днес на света по-храбър рицар, тъй като съм изпитал силата му. И ще ви кажа — никой рицар не ме е изморявал толкова в двубой освен самия сър Ланселот. И няма на света рицар освен сър Ланселот, който да се сражава тъй славно, както сър Ламорак.

— Ей Богу — рекъл кралят, — бих искал този рицар сър Ламорак да дойде в моя двор.

— Сър — рекъл Динадан, — знайте, че той скоро ще бъде тук, а с него и сър Паломид, ала за жалост сър Паломид още не може да язди.