Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Как девицата продължавала да сипе обиди срещу Бомен и не му позволила да седне на нейната маса и все го наричала „слуга от готварницата“

И девицата непрестанно сипела обиди срещу Бомен и не му позволила да седне на нейната маса, а заръчала на Зеления рицар да го заведе встрани и да го настани на друга маса.

— Много се чудя защо така унижавате този благороден рицар — рекъл Зеления рицар. — Уверявам ви, че той несъмнено е благороден рицар и не познавам друг, който може да се мери с него. Затова дълбоко грешите, че го унижавате така, понеже той ще ви направи големи добрини, и знайте — за какъвто и да се представя, накрая ще се убедите, че е с благородна кръв и от кралско потекло.

— Позор, позор! — рекла дамата. — Срамота е да го хвалите така.

— Напротив — отвърнал Зеления рицар, — позор би било да река нещо лошо за него, понеже той доказа, че е по-добър рицар от мен, а макар да съм срещал много рицари през живота си, никога досега не съм видял равен нему.

И тъй, като мръкнало, те си легнали да почиват, а Зеления рицар заповядал трийсет рицари тайно да пазят Бомен през цялата нощ.

На сутринта станали, изслушали литургията и закусили, а сетне яхнали конете и потеглили на път. Превел ги Зеления рицар през гората и преди да се разделят, рекъл:

— Господарю Бомен, аз и тези трийсет рицари ще дойдем веднага щом ни повикате, в ранно утро или в късна доба, и по ваша заповед ще идем, дето и да ни пратите.

— Тъй да бъде — отвърнал Бомен, — когато ви призова, трябва да идете и да се предадете на милостта на крал Артур, вие и всичките ви рицари.

— Щом така заповядвате, ще бъдем готови, когато пожелаете — рекъл Зеления рицар.

— Позор, позор! — рекла девицата. — Господи всевишни, такива славни рицари да се подчиняват на един прост слуга от готварницата.

И с тези думи Зеления рицар и девицата се разделили. И рекла тогаз тя на Бомен:

— Защо все вървиш с мен, хлапако от готварницата? Захвърли щита и копието и бягай. Съветвам те овреме, иначе скоро ще се каеш, защото дори да си юначен като Уейд[1] или Ланселот, Тристан и славния рицар сър Ламорак, не ще успееш да минеш прохода, наречен с името Гибелния проход.

— Девице — рекъл Бомен, — който се страхува, нека бяга, а за мен ще бъде позор да се върна сега, след като толкоз време вървя с вас.

— Твоя воля — отвърнала девицата, — ала скоро, щеш не щеш, ще хукнеш назад.

Бележки

[1] Уейд (Wade) — легендарен герой, често споменаван от средновековните писатели.