Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как, след като стигнал в Ирландия, сър Мархаус умрял от удара, който сър Тристан му нанесъл, и за раните на сър Тристан
А сър Мархаус и хората му незабавно потеглили за Ирландия. И щом стигнали при неговия зет, краля, той наредил да прегледат раните му. И когато прегледали главата, намерили вътре парче от меча на сър Тристан и никой лечител не могъл да го извади и така той умрял от меча на сър Тристан. И това парче от меч кралицата, неговата сестра, държала винаги у себе си, тъй като се надявала да отмъсти за брат си, ако може.
Сега да се върнем отново при сър Тристан, който бил тежко ранен и загубил толкова кръв, че скоро цял измръзнал и не можел да се държи на краката си. Тогава приседнал на едно хълмче, а кръвта му все течала. Скоро дошъл слугата му Гувернал с кораба му, а откъм другата страна се задало шествие от краля и васалите му.
И когато слязъл на сушата, кралят го прегърнал и с помощта на сенешала сър Динас завел сър Тристан в замъка Тинтагил. И там го прегледали най-старателно и го сложили да легне на постеля. И като видял раните му, крал Марк и лордовете му горко заплакали.
— Кълна се в Бога — рекъл крал Марк, — по-добре всичките си земи да загубя, нежели племенникът ми да умре.
Така сър Тристан лежал повече от месец и имало опасност да умре от онзи първи удар, дето сър Мархаус му нанесъл с копието, тъй като, както се разправя във френската книга, върхът на копието бил намазан с отрова, та сър Тристан да не може да оздравее. Тогава крал Марк и васалите му дълбоко се загрижили, понеже мислели, че сър Тристан никога вече не ще се оправи. И изпратил кралят да търсят всякакви лечители и знахари, и мъже, и жени, ала никой не можел да обещае, че ще спаси живота му.
Тогава дошла една дама, която била много мъдра, и казала ясно на крал Марк, на сър Тристан и на васалите, че сър Тристан няма да оздравее, ако не иде в страната, отдето е взета отровата, и че само в тази страна може да му се помогне и никъде другаде. Тъй казала дамата на краля. И когато крал Марк разбрал това, наредил да приготвят за сър Тристан хубав кораб, добре снабден с всичко необходимо, и завели в него сър Тристан и Гувернал, и сър Тристан си взел арфата, и така отплували за Ирландия.
И ето че за щастие пристигнали в Ирландия съвсем близо до замъка, дето били кралят и кралицата. И тогава той седнал на леглото и засвирил на арфата си весела песенчица, каквато никой в Ирландия не бил чувал до този ден. И когато разправили на краля и на кралицата за този рицар, който свирел тъй хубаво, кралят изпратил хора да го доведат и заръчал да прегледат раните му, а сетне го попитал как се казва, а той отговорил:
— Аз съм от страната Лион и името ми е Тантрист[1], а тази рана получих в двубой за правата на една дама.
— Кълна се в Бога — рекъл крал Агуизанс, — в тези земи ще получиш всяка помощ, каквато можем да ти дадем. Ала искам да знаеш, че в Корнуол претърпях най-голямата загуба, която един крал може да претърпи, защото там загубих най-добрия рицар на света — името му беше сър Мархаус, най-благороден мъж и рицар на Кръглата маса.
И разправил той на сър Тристан защо бил убит сър Мархаус. А сър Тристан се престорил на опечален, макар да знаел по-добре от краля как стои работата.