Томас Малори
Смъртта на Артур (163)

Глава 8

Как, след като стигнал в Ирландия, сър Мархаус умрял от удара, който сър Тристан му нанесъл, и за раните на сър Тристан

А сър Мархаус и хората му незабавно потеглили за Ирландия. И щом стигнали при неговия зет, краля, той наредил да прегледат раните му. И когато прегледали главата, намерили вътре парче от меча на сър Тристан и никой лечител не могъл да го извади и така той умрял от меча на сър Тристан. И това парче от меч кралицата, неговата сестра, държала винаги у себе си, тъй като се надявала да отмъсти за брат си, ако може.

Сега да се върнем отново при сър Тристан, който бил тежко ранен и загубил толкова кръв, че скоро цял измръзнал и не можел да се държи на краката си. Тогава приседнал на едно хълмче, а кръвта му все течала. Скоро дошъл слугата му Гувернал с кораба му, а откъм другата страна се задало шествие от краля и васалите му.

И когато слязъл на сушата, кралят го прегърнал и с помощта на сенешала сър Динас завел сър Тристан в замъка Тинтагил. И там го прегледали най-старателно и го сложили да легне на постеля. И като видял раните му, крал Марк и лордовете му горко заплакали.

— Кълна се в Бога — рекъл крал Марк, — по-добре всичките си земи да загубя, нежели племенникът ми да умре.

Така сър Тристан лежал повече от месец и имало опасност да умре от онзи първи удар, дето сър Мархаус му нанесъл с копието, тъй като, както се разправя във френската книга, върхът на копието бил намазан с отрова, та сър Тристан да не може да оздравее. Тогава крал Марк и васалите му дълбоко се загрижили, понеже мислели, че сър Тристан никога вече не ще се оправи. И изпратил кралят да търсят всякакви лечители и знахари, и мъже, и жени, ала никой не можел да обещае, че ще спаси живота му.

Тогава дошла една дама, която била много мъдра, и казала ясно на крал Марк, на сър Тристан и на васалите, че сър Тристан няма да оздравее, ако не иде в страната, отдето е взета отровата, и че само в тази страна може да му се помогне и никъде другаде. Тъй казала дамата на краля. И когато крал Марк разбрал това, наредил да приготвят за сър Тристан хубав кораб, добре снабден с всичко необходимо, и завели в него сър Тристан и Гувернал, и сър Тристан си взел арфата, и така отплували за Ирландия.

И ето че за щастие пристигнали в Ирландия съвсем близо до замъка, дето били кралят и кралицата. И тогава той седнал на леглото и засвирил на арфата си весела песенчица, каквато никой в Ирландия не бил чувал до този ден. И когато разправили на краля и на кралицата за този рицар, който свирел тъй хубаво, кралят изпратил хора да го доведат и заръчал да прегледат раните му, а сетне го попитал как се казва, а той отговорил:

— Аз съм от страната Лион и името ми е Тантрист^[1], а тази рана получих в двубой за правата на една дама.

— Кълна се в Бога — рекъл крал Агуизанс, — в тези земи ще получиш всяка помощ, каквато можем да ти дадем. Ала искам да знаеш, че в Корнуол претърпях най-голямата загуба, която един крал може да претърпи, защото там загубих най-добрия рицар на света — името му беше сър Мархаус, най-благороден мъж и рицар на Кръглата маса.

И разправил той на сър Тристан защо бил убит сър Мархаус. А сър Тристан се престорил на опечален, макар да знаел по-добре от краля как стои работата.