Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 17
Как сър Ламорак се сражавал с мнозина рицари в замъка на Вълшебницата Морган
— Сър Паломид — рекъл сър Динадан, — познавам добре този замък — в него живее кралица Морган Вълшебницата, сестрата на крал Артур. Сам крал Артур й подари замъка, ала оттогава до днес хиляда пъти е съжалил за това, тъй като двамата са в постоянна вражда и война, а крал Артур тъй и не успява да й отнеме замъка с никакви средства и хитрини. А тя при всеки повод воюва с крал Артур и държи при себе ся мнозина свирепи рицари, за да погубва с тяхна помощ воините, които крал Артур обича. И никой рицар не може да мине оттук, без да се сражава с един, двама или трима от нейните хора. И ако се случи рицар на крал Артур да бъде победен, той изгубва коня си, бронята си и всичко, каквото има, а не успее ли да избяга, вземат го в плен.
— Кълна се в Бога — рекъл Паломид, — това е позорен обичай и злодейски са деянията на тази кралица — да воюва срещу собствения си суверен, когото наричат цвета на рицарството в целия християнски и езически свят. На драго сърце бих премахнал този позорен обичай. И нека всички знаят, че от мен тя няма да види вярна служба. И ако прати рицарите си да се сражават с нас, както предполагам и ще направи, никак не ще им е лесно да се справят с мен.
— Кълна се в живота си — рекъл сър Динадан, — и аз ще ви подкрепям според силите си.
И както стояли те, яхнали конете си пред замъка, дошъл един рицар с червен щит и двама оръженосци, приближил се до храбрия рицар сър Паломид и му рекъл:
— Любезни и благородни странстващи рицарю, моля ви в името на честта и от уважение към рицарското ви звание да не се сражавате с хората от този замък. (Тоз, що говорел така, бил сър Ламорак.) Знайте, че аз съм дошъл тук тъкмо с тази цел, защото такава е рицарската ми заръка. Затова ви умолявам, рицарю, оставете ме да сторя каквото мога и ако бъда победен, отмъстете за мен.
— В името на Бога — рекъл Паломид, — нека видим как ще се справите, а ние ще ви гледаме.
И скоро от замъка излязъл един рицар и предизвикал на двубой рицаря с червения щит. Тогава двамата се спуснали един срещу друг и онзи с червения щит ударил рицаря от замъка с такава сила, че го повалил на земята. Сетне дошъл втори рицар, ала и той получил толкоз мощен удар, че паднал от седлото. Най-подир дошъл и трети, а рицарят с червения щит повалил на земята и него. Като видял всичко това, сър Паломид отишъл при него и го помолил за позволение да му помага в битката.
— Любезни рицарю — рекъл онзи, — позволете ми този път да постъпя според желанието си, понеже и двайсет рицари да излязат, не ще се уплаша от тях.
А през цялото време от крепостните стени ги наблюдавали много дами и лордове и викали:
— Добре се бихте, рицарю с червения щит!
И щом рицарят повалял някой свой противник, оръженосецът хващал коня, свалял му седлото и юздите и го пускал из гората, а рицарите оставали на полесражението до края на борбата.
Излязъл тогава от замъка и четвърти рицар и смело предизвикал на двубой рицаря с червения щит, а той приел битката с готовност и го ударил с такава сила, че и конят, и ездачът паднали наземи. И при падането гръбнакът на рицаря се счупил, а също и вратът му.
— О, Иисусе Христе — рекъл сър Паломид, — онзи там е отличен рицар и най-славният воин, когото съм виждал.
— Кълна се в живота си — рекъл сър Динадан, — че както и да се нарича, не отстъпва по храброст на сър Ланселот и сър Тристан.