Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 17

Как сър Ламорак се сражавал с мнозина рицари в замъка на Вълшебницата Морган

— Сър Паломид — рекъл сър Динадан, — познавам добре този замък — в него живее кралица Морган Вълшебницата, сестрата на крал Артур. Сам крал Артур й подари замъка, ала оттогава до днес хиляда пъти е съжалил за това, тъй като двамата са в постоянна вражда и война, а крал Артур тъй и не успява да й отнеме замъка с никакви средства и хитрини. А тя при всеки повод воюва с крал Артур и държи при себе ся мнозина свирепи рицари, за да погубва с тяхна помощ воините, които крал Артур обича. И никой рицар не може да мине оттук, без да се сражава с един, двама или трима от нейните хора. И ако се случи рицар на крал Артур да бъде победен, той изгубва коня си, бронята си и всичко, каквото има, а не успее ли да избяга, вземат го в плен.

— Кълна се в Бога — рекъл Паломид, — това е позорен обичай и злодейски са деянията на тази кралица — да воюва срещу собствения си суверен, когото наричат цвета на рицарството в целия християнски и езически свят. На драго сърце бих премахнал този позорен обичай. И нека всички знаят, че от мен тя няма да види вярна служба. И ако прати рицарите си да се сражават с нас, както предполагам и ще направи, никак не ще им е лесно да се справят с мен.

— Кълна се в живота си — рекъл сър Динадан, — и аз ще ви подкрепям според силите си.

И както стояли те, яхнали конете си пред замъка, дошъл един рицар с червен щит и двама оръженосци, приближил се до храбрия рицар сър Паломид и му рекъл:

— Любезни и благородни странстващи рицарю, моля ви в името на честта и от уважение към рицарското ви звание да не се сражавате с хората от този замък. (Тоз, що говорел така, бил сър Ламорак.) Знайте, че аз съм дошъл тук тъкмо с тази цел, защото такава е рицарската ми заръка. Затова ви умолявам, рицарю, оставете ме да сторя каквото мога и ако бъда победен, отмъстете за мен.

— В името на Бога — рекъл Паломид, — нека видим как ще се справите, а ние ще ви гледаме.

И скоро от замъка излязъл един рицар и предизвикал на двубой рицаря с червения щит. Тогава двамата се спуснали един срещу друг и онзи с червения щит ударил рицаря от замъка с такава сила, че го повалил на земята. Сетне дошъл втори рицар, ала и той получил толкоз мощен удар, че паднал от седлото. Най-подир дошъл и трети, а рицарят с червения щит повалил на земята и него. Като видял всичко това, сър Паломид отишъл при него и го помолил за позволение да му помага в битката.

— Любезни рицарю — рекъл онзи, — позволете ми този път да постъпя според желанието си, понеже и двайсет рицари да излязат, не ще се уплаша от тях.

А през цялото време от крепостните стени ги наблюдавали много дами и лордове и викали:

— Добре се бихте, рицарю с червения щит!

И щом рицарят повалял някой свой противник, оръженосецът хващал коня, свалял му седлото и юздите и го пускал из гората, а рицарите оставали на полесражението до края на борбата.

Излязъл тогава от замъка и четвърти рицар и смело предизвикал на двубой рицаря с червения щит, а той приел битката с готовност и го ударил с такава сила, че и конят, и ездачът паднали наземи. И при падането гръбнакът на рицаря се счупил, а също и вратът му.

— О, Иисусе Христе — рекъл сър Паломид, — онзи там е отличен рицар и най-славният воин, когото съм виждал.

— Кълна се в живота си — рекъл сър Динадан, — че както и да се нарича, не отстъпва по храброст на сър Ланселот и сър Тристан.