Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 43

Как сър Аркад обвинил сър Паломид в предателство и как сър Паломид го убил

Като свалил доспехите си, Паломид помолил Високородния принц за подслон, дето да пренощуват той и девицата, и сър Галахалт заповядал да им бъде дадено всичко необходимо. Ала едва-що влезли в покоите си, дошъл един рицар на име Аркад, брат на Гонерис, когото по-рано Паломид убил заради земите на девицата. И този рицар Аркад нарекъл сър Паломид предател и го обвинил за смъртта на брат си.

— Ако повели Високородния принц — отвърнал Паломид, — ще отвърна с чест на думите ти.

И като разбрал какъв е спорът им, сър Галахалт им заповядал да идат на вечеря и рекъл:

— А след като добре се подкрепите, и двамата бъдете готови за двубой.

И тъй, след като се нахранили, те се въоръжили и яхнали конете си, а кралицата, принцът и сър Ланселот отишли да наблюдават битката. Тогава рицарите препуснали с все сила и сър Паломид ударил с копието си Аркад, та го съборил през задницата на коня му. И тозчас сър Паломид скочил наземи и изтеглил меча си, ала сър Аркад не могъл да стане. И без да се бави повече, сър Паломид свалил шлема от главата му и я отсякъл. Сетне Високородния принц и кралицата отишли на вечеря.

Тогава крал Багдемагус проводил надалеч сина си Мелиагант, защото той ненавиждал сър Ланселот и все искал да се сражава с него, ала сър Ланселот не знаел това.