Томас Малори
Смъртта на Артур (385)

Глава 10

Как, за да изкупи греха, сър Персивал пронизал бедрото си и как разбрал, че това е бил Сатаната

— Преблаги Отче Иисусе Христе, не позволявай да бъда опозорен, защото без твоята милост щях да загина.

Сетне погледнал към кораба и видял как девицата се качва на него и я чул да казва:

— Сър Персивал, ти ме предаде.

И тозчас се отдалечила тя сред рева и воя на вятъра, а водата сякаш пламтяла в огън подир нея.

Тогава сър Персивал изпаднал в дълбока скръб, изтеглил меча си и рекъл:

— Щом моята плът иска да ми бъде господар, аз ще я накажа. — И с тези думи пронизал бедрото си, та кръв рукнала от него, а той рекъл: — Преблаги Боже, приеми тази кръв като отплата за греха ми към теб, Господи!

Сетне се облякъл и се въоръжил, ала все наричал себе си клетник и говорел тъй:

— Как близо бях до гибелта и как едва не загубих туй, що нивга не бих могъл да си възвърна — целомъдрието си, защото веднъж загубиш ли го, вече не ще си го върнеш.

После превързал кървящата рана с парче от ризата си. И додето се окайвал тъй, видял от изток да приближава същият кораб, с който на предния ден дошъл светият старец. Тогава благородният рицар така се засрамил, че паднал в несвяст, а когато се съвзел, събрал последни сили и отишъл при светия старец, та го поздравил. А той запитал сър Персивал:

— Какво се случи, откакто се разделихме?

— Сър — рекъл той, — дойде една благородна дама и ме въведе в смъртен грях.

И всичко му разправил.

— Не позна ли жената? — рекъл светият старец.

— Сър — рекъл сър Персивал, — не я познах, ала сега разбирам, че дяволът я бе изпратил, за да ме опозори.

— О, добри ми рицарю — рекъл той, — глупец си ти, защото онази благородна дама бе самият властелин на преизподнята, що повелява на всички дяволи, и тя е също старицата, яхнала змея, която ти видя в съня си. — Разказал той на сър Персивал как Богът наш Иисус Христос низвергнал от рая най-светлия небесен ангел заради греховете му и той изгубил всичко, що имал. — И той е бил врагът, с когото си се борил и който щеше да те срази, ако Бог не те бе осенил със своята милост. Затуй пази се, сър Персивал, и нека това ти служи за поука.

И с тези думи светият старец изчезнал. Тогава сър Персивал надянал доспехите си, качил се на кораба и отплавал оттам.

Тук свършва четиринайсетата книга, която разказва за сър Персивал.

Следва разказът за сър Ланселот, който е в петнайсета книга.