Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 10
Как, за да изкупи греха, сър Персивал пронизал бедрото си и как разбрал, че това е бил Сатаната
— Преблаги Отче Иисусе Христе, не позволявай да бъда опозорен, защото без твоята милост щях да загина.
Сетне погледнал към кораба и видял как девицата се качва на него и я чул да казва:
— Сър Персивал, ти ме предаде.
И тозчас се отдалечила тя сред рева и воя на вятъра, а водата сякаш пламтяла в огън подир нея.
Тогава сър Персивал изпаднал в дълбока скръб, изтеглил меча си и рекъл:
— Щом моята плът иска да ми бъде господар, аз ще я накажа. — И с тези думи пронизал бедрото си, та кръв рукнала от него, а той рекъл: — Преблаги Боже, приеми тази кръв като отплата за греха ми към теб, Господи!
Сетне се облякъл и се въоръжил, ала все наричал себе си клетник и говорел тъй:
— Как близо бях до гибелта и как едва не загубих туй, що нивга не бих могъл да си възвърна — целомъдрието си, защото веднъж загубиш ли го, вече не ще си го върнеш.
После превързал кървящата рана с парче от ризата си. И додето се окайвал тъй, видял от изток да приближава същият кораб, с който на предния ден дошъл светият старец. Тогава благородният рицар така се засрамил, че паднал в несвяст, а когато се съвзел, събрал последни сили и отишъл при светия старец, та го поздравил. А той запитал сър Персивал:
— Какво се случи, откакто се разделихме?
— Сър — рекъл той, — дойде една благородна дама и ме въведе в смъртен грях.
И всичко му разправил.
— Не позна ли жената? — рекъл светият старец.
— Сър — рекъл сър Персивал, — не я познах, ала сега разбирам, че дяволът я бе изпратил, за да ме опозори.
— О, добри ми рицарю — рекъл той, — глупец си ти, защото онази благородна дама бе самият властелин на преизподнята, що повелява на всички дяволи, и тя е също старицата, яхнала змея, която ти видя в съня си. — Разказал той на сър Персивал как Богът наш Иисус Христос низвергнал от рая най-светлия небесен ангел заради греховете му и той изгубил всичко, що имал. — И той е бил врагът, с когото си се борил и който щеше да те срази, ако Бог не те бе осенил със своята милост. Затуй пази се, сър Персивал, и нека това ти служи за поука.
И с тези думи светият старец изчезнал. Тогава сър Персивал надянал доспехите си, качил се на кораба и отплавал оттам.