Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как духът на сър Гауейн се явил на крал Артур и го предупредил, че не бива да се сражава този ден

След сражението кралят наредил да претърсят навсякъде и да намерят убитите му рицари, та да ги погребат, а ранените заповядал да лекуват с благи мехлеми.

Подир туй мнозина се присъединили към крал Артур. И казвали те, че сър Мордред несправедливо воюва срещу крал Артур. Сетне кралят потеглил с войнството си в западна посока към Солсбъри. И скоро бил определен ден, в който крал Артур и сър Мордред да се срещнат на хълма край този град, недалеч от морето. А уреченият ден бил понеделник след празника Света троица и крал Артур твърде се възрадвал, че най-сетне ще може да отмъсти на сър Мордред.

Тогаз сър Мордред събрал голяма войска от земите край Лондон, защото хората от Кент, Съсекс, Съри, Есекс и Съфолк, както и от Норфолк били повечето на страната на сър Мордред. И мнозина благородни рицари се присъединили към сър Мордред, а други към краля. Ала тези, които обичали сър Ланселот, се присъединили към Мордред.

И през нощта в неделя на Света троица крал Артур сънувал чуден сън и ето какъв бил той: сторило му се, че видял на едно възвишение стол и столът бил вързан за колело, а на него седял сам крал Артур, облечен в най-разкошни златоткани одежди. И видяло се още на краля, че долу, далеч под него, тече страховита и дълбока черна река, пълна с различни змии и червеи и всякакви ужасни и противни диви зверове. И изведнъж на краля му се сторило, че колелото се превъртяло и той паднал сред змиите, и зверовете го сграбчили за ръцете и краката. И както си лежал в постелята и спял, кралят извикал: „Помощ!“

Дошли тогава рицари, оръженосци и йомени и събудили краля, а той бил тъй слисан, че не знаел къде се намира. Сетне пак задрямал, ала не бил нито съвсем заспал, нито съвсем буден.

И сторило се на краля, че при него влязъл сър Гауейн, придружен от много прекрасни дами. И когато го видял, крал Артур рекъл:

— Добре дошъл, сестрин ми сине. Мислех, че си умрял, та като те виждам сега жив, дълбоко съм благодарен на всемогъщия Господ-Бог. О, скъпи племеннико и сине на сестра ми, какви са тези дами с теб?

— Сър — рекъл сър Гауейн, — това са дамите, за които съм се сражавал, додето бях жив, защитил съм ги в право дело и затуй Бог милостиво е чул техните молби и им е разрешил да ме доведат тук при вас. И всичко туй Бог стори, за да ви предупредя за близката ви гибел. Защото, ако утре се сражавате със сър Мордред, както сте се споразумели помежду си двамата, бъдете сигурен, че ще ви убият, а ще загинат също и повечето воини от вашите и неговите дружини. И поради великото милосърдие на всемогъщия Иисус Христос и от жалост, че ще бъдете убит вие и още мнозина храбри мъже, Бог ме изпраща да ви предупредя в никакъв случай да не влизате в сражение утре, а да предложите примирие за един месец. И не се скъпете в преговорите, а сторете всичко, за да отложите утрешната битка. Защото след един месец тук ще бъде сър Ланселот с всички свои благородни рицари, ще ви избави с чест и ще убие сър Мордред и онези, които го поддържат.

И с тези думи сър Гауейн и всички дами изчезнали. А кралят, без да се бави, повикал своите рицари, оръженосци и йомени и им заръчал тозчас да доведат благородните му лордове и мъдрите му епископи. И като дошли те, кралят им разказал съня си, какво му рекъл сър Гауейн и как го предупредил, че ако се сражава на следната утрин, ще бъде убит.

Сетне кралят заповядал на сър Лукан Виночерпеца и на брат му сър Бедивер да идат заедно с двама мъдри епископи при сър Мордред и на всяка цена да сключат примирие с него за един месец, като им рекъл:

— И не се скъпете в обещанията си, а му предложете колкото иска земи и богатства.

И те начаса тръгнали и отишли при сър Мордред, който бил събрал страховито войнство от сто хиляди бойци. И дълго уговаряли пратениците сър Мордред и най-подир той се съгласил да получи Корнуол и Кент, додето е жив Артур, а след смъртта му да стане крал на цяла Англия.