Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 51

Как крал Марк наредил да бъдат съчинени лъжливи писма от папата и как сър Персивал избавил сър Тристан от тъмницата

Сега да се върнем при крал Марк. Като избягал от сър Садок, той отишъл в замъка Тинтагил, заповядал на тръбачите да тръбят и призовал на оръжие всички, що били годни да носят доспехи.

Сетне крал Марк проводил хора и те открили четиримата му мъртви племенници, а също и предателите от Магон. Тогава кралят наредил да ги погребат в един параклис. После изпратил по всички краища на владенията си вестители и им заръчал да вдигнат васалите му на оръжие, защото знаел, че не ще избегне войната.

И когато крал Марк научил и разбрал, че сър Садок и сър Динас са отхвърлили властта му в страната Лион, замислил разни коварства и измами. И ето какво сторил: наредил да бъдат съчинени лъжливи писма от папата и заръчал на един непознат свещеник да му ги донесе. И в тези писма изрично се казвало, че под страх от проклятие крал Марк трябва да се приготви и да отиде с войнството си при папата, за да го подкрепи в похода му към Ерусалим, дето той ще воюва срещу сарацините.

Когато пратеникът дошъл с писмата при крал Марк, той го проводил с тях при сър Тристан и заръчал да му каже, че ако тръгне на война срещу неверниците, ще го освободи от тъмницата и ще му върне всички земи.

Ала щом сър Тристан прочел писмата, рекъл тъй:

— Ах, кралю Марк, винаги си бил измамник и такъв ще си останеш! Ала, пратенико, така да кажеш на крал Марк: щом римският папа го вика, нека той сам да иде при него. И речи му още на този крал предател, че няма да се подчиня на заповедта му, а сам ще се освободя от тъмницата, защото добре видях каква награда получавам всеки път за вярната си служба.

Тогава пратеникът се върнал при крал Марк и му предал отговора на сър Тристан.

— Може и тъй да е — рекъл крал Марк, — ала пак ще успея да го измамя.

И той отишъл в покоите си и съчинил други лъжливи писма. И в тези писма папата изрично нареждал самият сър Тристан да иде да се бие срещу неверниците.

Когато пратеникът се върнал при сър Тристан и му предал писмата, сър Тристан ги прочел и тозчас разбрал, че са подправени от крал Марк.

— Ах — рекъл сър Тристан, — подлец си ти, кралю Марк, и такъв ще си останеш докрай.

Сетне пратеникът си отишъл и се върнал при крал Марк.

По туй време пристигнали в замъка Тинтагил четирима ранени рицари: на единия вратът бил почти пречупен, на втория била отсечена ръката, третият бил пронизан с копие, а на четвъртия били строшени зъбите. И като застанали пред крал Марк, те викнали и рекли:

— Кралю, защо не бягаш — цялата страна е въстанала срещу теб?

Тогава крал Марк се разгневил извънмерно.

И ето че не след дълго в тамошните земи дошъл сър Персивал Уелски да търси сър Тристан. И като разбрал, че сър Тристан е хвърлен в тъмница, тозчас с рицарска смелост го избавил. И сър Тристан твърде му се зарадвал, както и сър Персивал на него. Сетне сър Тристан рекъл на сър Персивал:

— Ако останете по тези места, ще тръгна с вас.

— Не — рекъл Персивал, — няма да се бавя повече тук, защото трябва да се върна в Уелс.

И тъй, сър Персивал се простил със сър Тристан, а после отишъл право при крал Марк, казал му, че е освободил сър Тристан, и му рекъл още, че грозно се е опозорил, като го е хвърлил в тъмница.

— Защото няма днес по-достоен рицар от него. И добре да знаете, че най-благородните рицари на света обичат сър Тристан и ако той започне война срещу вас, не ще му устоите.

— Това е вярно — рекъл крал Марк, — ала не мога да обичам сър Тристан, защото той люби моята кралица и съпруга, Хубавата Изолда.

— Срам и позор! — рекъл сър Персивал. — Не говори повече! Не си ли ти вуйчо на сър Тристан и не е ли той твой племенник? Не бива и да помисляш, че благороден рицар като сър Тристан може да извърши такова престъпление и да пожелае жената на вуйчо си. Въпреки туй — продължил сър Персивал — той може да я обича без грях, тъй като тя се слави като една от най-красивите дами на света.

После сър Персивал си тръгнал. И когато той си отишъл, крал Марк замислил нови коварства, макар че бил дал дума на сър Персивал никога и по никакъв начин да не прави зло на сър Тристан.

И тогаз крал Марк пратил вестители при сър Динас Сенешала със заръка да възпре въстаналия срещу него народ, защото той се кълнял, че сам ще иде при папата в Рим да се бори с неверниците.

— А това — рекъл той — е по-достойна война, отколкото да бунтуваш народа срещу своя крал.

Повярвал сър Динас, че крал Марк ще потегли да воюва срещу неверниците, и тозчас наредил на народа да остави оръжието. Ала щом всички се прибрали по домовете си, крал Марк открил къде е сър Тристан с Хубавата Изолда и с измама го пленил и го хвърлил в тъмница въпреки обещанието, което дал на сър Персивал.

И когато кралица Изолда узнала, че сър Тристан е отново в тъмница, обзела я дълбока скръб, каквато едва ли е изпитвала някоя друга благородна дама. Тогава сър Тристан изпратил писмо на Хубавата Изолда, в което я молел да бъде вярна господарка на сърцето му и ако пожелае, да приготви кораб, та двамата да отплават с него в кралството Логрис, което ще рече тукашните земи.

Щом Хубавата Изолда прочела писмото на сър Тристан и разбрала какво е намислил, изпратила му друго в отговор и му заръчала да не терзае сърцето си, защото тя скоро ще приготви кораба и всичко, каквото е нужно. Сетне Хубавата Изолда проводила вестител при сър Динас и сър Садок с молба непременно да пленят крал Марк и да го хвърлят в тъмница, та да могат в туй време тя и сър Тристан да отплават за кралството Логрис.

Когато сър Динас Сенешала научил за измяната на крал Марк, обещал да помогне на Изолда и пратил вест, че ще хвърлят крал Марк в тъмница. И както намислили, така и сторили. Тогава сър Тристан бил освободен и тозчас двамата с кралица Изолда се събрали и обсъдили какво да вземат със себе си, като поемат на път.