Томас Малори
Смъртта на Артур (17)

Глава 16

Излязъл тогава на полесражението крал Бан, досущ като разярен лъв, а щитът му бил на зелени и златни ивици.

— Ах, ах! — рекъл крал Лот. — Сега вече ще претърпим поражение, защото виждам ей там най-храбрия рицар на тази земя и най-славния мъж. Не познава светът други двама братя като крал Бан и крал Борс. Затуй трябва да отстъпим или да мрем. И ако не се оттеглим смело и мъдро, само смърт ни чака.

Щом излязъл крал Бан на бой, връхлетял тъй яростно, че ударите му отеквали над гори и води. И заплакал крал Лот от скръб и жал, като гледал как толкова много добри рицари срещат смъртта си. И благодарение на голямата мощ на крал Бан двете оттеглящи се северни войнства били принудени да се скупчат заедно от ужас. Ала тримата крале и воините им не преставали да ги громят и тъжно било да се гледа такова огромно множество, обърнато в бягство.

Тогава крал Лот, Краля със стоте рицари и крал Морганор с невиждана храброст повели хората си и като извършили смели подвизи, цял ден удържали това тежко сражение. Когато Краля със стоте рицари видял какви поражения нанася крал Бан, препуснал към него с коня си и като вдигнал високо меча си, така силно го ударил по шлема, че го зашеметил. Тогава крал Бан се разярил и бясно се втурнал подире му. Съзрял го онзи, вдигнал щита и пришпорил коня си напред, но ударът на крал Бан го настигнал и отцепил парче от щита му, а мечът се хлъзнал по ризницата на гърба му и разсякъл на две места стоманената сбруя на коня, след което се забил в земята. Ала Краля със стоте рицари в миг се изправил на крака и с меча си пронизал коня на крал Бан. Тогаз крал Бан скочил леко от мъртвия си кон и се нахвърлил върху противника си тъй яростно, че го ударил по шлема и той паднал наземи. В гнева си повалил също и крал Морганор, и много храбри рицари и други мъже били поразени.

Втурнал се тогава в най-жестоката сеч крал Артур и намерил крал Бан сред мъртви воини и мъртви коне да се бие пеши като побеснял лъв, така че никой не можел да се доближи в обсега на меча му, без да получи тежък удар. Тази гледка дълбоко натъжила крал Артур. И самият Артур бил така окървавен, че никой не можел да го познае по щита му, а и мечът му бил целият в кръв и мозък. И като се оглеждал наоколо, крал Артур видял един рицар на чудесен кон и тозчас се втурнал към него, ударил го по шлема с такава сила, че мечът се забил чак в зъбите му и рицарят паднал мъртъв на земята. А Артур хванал коня за юздата, завел го при крал Бан и рекъл:

— Скъпи братко, вземете този кон, защото имате голяма нужда от него. И знайте, че дълбоко скърбя за тежките ви рани.

— Те скоро ще бъдат отмъстени — отвърнал Бан, — защото вярвам, че Бог е отредил някои от враговете ми да се каят за стореното.

— Вярвам, че ще бъде тъй — рекъл Артур, — защото виждам делата ви, макар че не можах да дойда при вас навреме.

Ала когато крал Бан яхнал коня, започнала нова люта и тежка битка и голяма сеч. И с голямата си мощ крал Артур, крал Бан и крал Борс принудили вражеските рицари да отстъпят малко. Но единайсетте крале и войнството им и този път не побягнали, само се оттеглили в малка гора отвъд една рекичка и си починали там през нощта, защото на полесражението нямало отдих за тях. И на това място единайсетте крале и рицарите им се събрали всички заедно като хора изплашени и в голяма неволя. Ала никой не можел да си пробие път в редиците им, защото те се бранили така здраво и отпред, и отзад, че крал Артур се чудел на храбростта им и люто се гневил.

— Ах, сър — рекли му тогава крал Бан и крал Борс, — не им се гневете, защото те се държат както подобава на смели воини.

— Бога ми — рекъл крал Бан, — те са най-добрите бойци и най-храбрите рицари, които съм виждал и за които съм чувал, и тези единайсет крале са най-достойни мъже и ако бяха на ваша страна, никой крал на земята нямаше да има единайсет толкова достойни рицари.

— Не ми се правят — отвърнал Артур, — защото искат да ме погубят.

— Добре знаем, че е така — отвърнали крал Бан и крал Борс. — Те са ваши смъртни врагове и са доказали това и по-рано, а днес го потвърдиха с делата си. Жалко, че са така упорити.

Тогава единайсетте крале се събрали всички заедно и крал Лот им казал:

— Лордове, трябва да действате другояче, ако не искате пак да претърпим поражение. Виждате колко много хора паднаха и колко храбри мъже загубихме, защото все пазим пехотинците и често за да спасим един пехотинец, губим десет конници. Затуй ето моя съвет — да отделим пехотата, защото наближава нощ и благородният Артур няма да си губи времето с нея, та тя може да се спаси в близката гора. И когато ние, конниците, се съберем, нека всеки крал нареди никой да не напуска полесражението под страх от смъртно наказание. И който види, че някой се кани да бяга, веднага да го убие, защото по-добре е да убием един страхливец, отколкото заради един страхливец да загинем всички. Какво ще кажете? — запитал крал Лот. — Отговорете ми, велики крале!

— Право казвате — рекъл крал Нантрес.

Тъй рекли и Краля със стоте рицари, и крал Карадос, и крал Уриенс; също и крал Идрис, и крал Брандегорис; също и крал Краделмент, и херцог Камбенет. Същото рекли и крал Кларенс, и крал Агуизанс И сетне всички се заклели, че ще бъдат верни един на друг до смърт. А който бягал и не се сражавал като тях, щял да бъде убит. После стегнали сбруите, оправили щитовете, взели нови копия и като ги затъкнали на бедрата си, застанали неподвижни като дървета в гора.