Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Как сър Таркуин бил убит и как сър Ланселот накарал сър Гахерис да освободи всички пленници

Най-подир сър Таркуин се изтощил, отстъпил малко назад и отпуснал щита си от умора. Видял това сър Ланселот, хвърлил се яростно върху му, сграбчил го за наличника на шлема и го повалил на колене, сетне му смъкнал шлема и му отсякъл главата.

И след като сторил това, сър Ланселот отишъл при девицата и рекъл:

— Девице, готов съм да тръгна с вас където искате, ала нямам кон.

— Любезни рицарю — отвърнала тя, — вземете коня на онзи ранен рицар, а него изпратете в замъка и му заповядайте да освободи всички пленници.

И тъй, сър Ланселот отишъл при Гахерис и го помолил да му даде коня си и да не се наскърбява от загубата му.

— Не, благородни господарю — рекъл Гахерис, — на драго сърце ще ви дам коня си и свободно се разпореждайте с него, защото вие спасихте и мен, и коня ми. И сега заявявам, че сте най-славният рицар на света, тъй като днес пред очите ми сразихте най-могъщия мъж и най-храбрия рицар, когото бях срещал, преди да видя вас. Затова, моля ви, благородни сър, кажете ми името си.

— Сър, името ми е сър Ланселот от Езерото, и затуй бях длъжен да ви помогна от уважение към крал Артур и особено от уважение към моя господар, сър Гауейн, вашия собствен скъп брат. И когато влезете в ей онзи замък, сигурен съм, че ще намерите вътре мнозина от рицарите на Кръглата маса, тъй като на онова дърво видях много познати щитове. Виси там щитът на сър Кей, щитът на сър Брандилес, щитът на сър Мархаус, щитът на сър Галихуд, щитът на сър Бриан от Листенойс, а също и щитът на сър Алидук и още много други, които не можах да разпозная, и още щитовете на моите двама братя, сър Ектор де Марис и сър Лионел. Затова ви моля, предайте на всички тях моята почит и им кажете, че съм заръчал да вземат от замъка каквито богатства намерят, а двамата ми братя непременно да се върнат в двора на крал Артур и да ме чакат, додето и аз отида там, понеже съм решил да бъда в Камелот на Петдесетница. Ала сега трябва да придружа тази девица, за да изпълня обещанието си.

И тъй, двамата се разделили и Гахерис отишъл в замъка и намерил там един йомен пазач, който държал много ключове. И тозчас Гахерис повалил пазача на земята и като взел ключовете, бързо отворил вратата на тъмницата и пуснал навън всички пленници, а те си помагали един другиму да се освободят от веригите. И като видели сър Гахерис, благодарили му, защото поради раните му помислили, че той е спасителят им.

— Не — рекъл Гахерис, — не аз, а сър Ланселот го срази в честен двубой със собствените си ръце. Видях всичко с очите си. И той ви праща своята почит и ви моли да побързате назад към двора, а пък вас, сър Лионел и сър Ектор де Марис, ви моли да го изчакате там.

— Не, не ще се върнем ние в двора — рекли братята, — а първо ще го намерим, ако сме живи.

— Също и аз — рекъл сър Кей, — заклевам се в рицарската си чест, че ще го намеря, преди да се върна в двора.

Сетне рицарите претърсили замъка, открили доспехите си и се въоръжили отново. И всеки рицар намерил коня си и сбруята му. След това дошъл един горски пазач с четири коня, натоварени с тлъсто еленско месо.

И сър Кей рекъл:

— Туй крехко месо ще стигне на всинца ни за едно ядене, защото отдавна не сме се хранили до насита.

И тъй, месото било изпечено и сварено. И след вечеря някои рицари останали в замъка цялата нощ, ала сър Лионел и Ектор де Марис, и сър Кей препуснали след сър Ланселот, за да го намерят, ако могат.